В рамките на Европейския съюз най-голямо поскъпване на наемите е отчетено в Румъния – 43,5%, следвана от Хърватия с 40,1% и Словения с 10%. България заема четвърто място в ЕС с увеличение от 9,9%. Ако се включат и държавите извън Съюза, страната ни се нарежда на шесто място, след Турция (49,6%) и Сърбия (12,5%). Средното увеличение на наемите в ЕС е 3%.
Защо наемите поскъпват толкова бързо?
Експерти посочват няколко основни причини за поскъпването на жилищата под наем в Европа. Сред тях са недостигът на достъпни имоти, засиленото търсене и превръщането на жилищата в инвестиционни активи.
Ема Росър, директор на изследванията на жилищния пазар за Европа, Близкия изток и Африка в консултантската компания JLL, обяснява, че конкуренцията за ограниченото предлагане на жилища в европейските градове води до значително поскъпване на новите договори за наем.
Според нея официалните данни за всички действащи договори все още не показват толкова рязък ръст, но при новите наематели увеличенията са по-сериозни. Това може да е сигнал за допълнителен натиск върху пазара през следващите месеци.
Изследователката Нора Телер от Института за градски изследвания в Будапеща посочва и влиянието на лихвените проценти. След дълъг период на евтино кредитиране разходите по заемите рязко нараснаха през 2022 г. Това затрудни покупката на първо жилище и насочи част от потенциалните купувачи към пазара на наеми.
Допълнителен фактор е засиленият интерес на инвестиционни фондове и частни инвеститори към недвижимите имоти. Жилищата все по-често се разглеждат като финансов актив, а не само като място за живеене.
Румъния и Хърватия – най-големите увеличения в ЕС
В Румъния властите обясняват рязкото поскъпване основно с увеличението на административно определяните наеми за държавни и общински жилища.
Адриана Соайта от Университета в Глазгоу обаче оспорва това обяснение. Според нея делът на обществените жилища е твърде малък, за да предизвика толкова голямо увеличение на средните наеми.
Тя допуска, че роля може да имат новопостроените и основно ремонтираните жилища, които се появяват на пазара с по-високи цени.
В Хърватия официалните институции свързват увеличението с решение на местните власти в Загреб да повишат определена категория социални наеми.
Професор Гойко Безован от Загребския университет посочва и друг проблем – значителна част от жилищния фонд се използва за инвестиции и туристически цели. Много от новопостроените апартаменти не се купуват за постоянно обитаване и остават празни.
От 2025 г. страната въведе данък върху необитаваните жилища. През 2025 и 2026 г. се увеличава и броят на договорите за наем, регистрирани в данъчната администрация. На пазара излизат повече жилища с високо качество и съответно по-високи наеми.
Къде другаде поскъпването е най-сериозно?
Извън ЕС най-голямо е увеличението в Турция – 49,6% на годишна база. Там обаче общата инфлация надхвърля 30%, поради което реалното поскъпване на наемите е по-малко, отколкото в Румъния и Хърватия.
В Сърбия увеличението достига 12,5%, в Северна Македония – 9,2%, а в Гърция – 7,5%.
Сред големите икономики в ЕС ръстът е значително по-умерен. В Италия наемите са се увеличили с 3,5%, в Испания – с 2,5%, в Германия – с 2,1%, а във Франция – с 1,6%.
Във Финландия не е отчетено увеличение на наемите за разглеждания период.
По-слабото поскъпване обаче не означава непременно, че жилищата са по-достъпни. Показателен пример е Испания, където Евростат отчита увеличение на наемите от едва 2,5%, но страната преживява тежка жилищна криза. През последните седмици десетки хиляди хора излязоха на протести срещу високите наеми, недостига на достъпни жилища и принудителните изселвания. Напрежението се засили след смъртта на 87-годишна жена, изгонена от дома си в Мадрид. Според Испанската централна банка недостигът на жилища в страната достига около 700 000.
Данните показват, че жилищният натиск в Европа е неравномерен. Докато в някои държави наемите се повишават по-бавно от общата инфлация, в други, сред които и България, поскъпването значително надхвърля средното за ЕС.
