По думите му преди избори управляващите са чувствителни към нагласите на избирателите, част от които имат положително отношение към Русия.

 

„Да нарекат Русия агресор – те смятат, че това би им коствало много във вътрешнополитически план“, посочи президентът в периода 1997-2002.

 

Като втора причина за подхода на кабинета Стоянов открои желанието му да заеме позиция в Европейския съюз чрез инициативи за мир, но подчерта, че доверието към подобни усилия зависи от ясното назоваване на отговорността за конфликта.

 

„Преди да се предлагат каквито и да е мирни инициативи, за да ти повярват всички останали, трябва да си честен и да кажеш, че Русия започна тази война. Иначе винаги ще те подозират, че защитаваш не българските, не европейските, а нечии други интереси“, заяви Стоянов.

 

Според него предпазливостта към Москва не е характерна само за настоящото управление.

 

„Над нас тегне тази тегоба повече от сто години. Сакън да не раздразним по някакъв начин Русия, да не обидим по някакъв начин русофилските чувства на нашия народ“, коментира той.

 

Войната за територии и цената за Русия

 

Стоянов определи войната срещу Украйна като удар по самите основи на европейския модел на развитие. По думите му след десетилетия, в които европейските държави изграждат просперитета си чрез сътрудничество, права и по-висок жизнен стандарт, Русия отново води война за териториално разширяване.

 

Като пример той посочи огромните човешки и финансови загуби в конфликта. По данни, цитирани от руските медии, загиналите руски военнослужещи са около 280 000, а Крим и териториите в Донбас, за които се водят боевете, представляват приблизително 0,5% от площта на Русия.

 

„Тези огромни жертви, за да увеличиш територията си с 0,5%. Да увеличиш с още малко това, от което имаш най-много, вместо да вложиш тези милиарди в това, от което имаш недостиг – да увеличиш стандарта на гражданите си, да им осигуриш инфраструктура“, заяви бившият държавен глава.

 

Според него именно това е същественото разминаване между европейския модел, който поставя гражданите и качеството им на живот в центъра на политиката, и управлението в Русия. Стоянов подчерта, че България трябва да се ориентира към европейските си партньори, с които споделя общи принципи и интереси.

 

Той предупреди и срещу аргумента, че Украйна не бива да избира сама дали да се присъедини към ЕС или НАТО, защото се намира в руската сфера на влияние. Според него подобна логика може да бъде използвана и срещу България.

 

„Ако не можем да позволим на пет пъти по-голямата Украйна, какво остава за малка България? Нали утре някой за нас това ще каже? Вие сте в сферата на влияние на Русия, на Турция. Къде сте тръгнали и вие да определяте своя живот?“, попита Стоянов.

 

Разделението в България е пагубно

 

Бившият президент посочи като една от най-тежките последици от войната задълбочаващото се разделение в българското общество. По думите му конфликтът не е просто повод за противопоставяне между русофили и русофоби, а засяга пряко националните интереси на страната – както икономически, така и политически.

 

„Една нация, която няма обща представа за съвместен привлекателен проект за живот в бъдещето, тя е загубила основните си способности да се развива“, заяви Стоянов.

 

Той направи разграничение между руската култура и общество, в които има примери за достойнство и съпротива, и начина, по който се управлява държавата.

 

„Ако искате да се възхищавате на Русия, има много на какво, но не и на управлението ѝ“, подчерта Стоянов.