„Може да има приходни мерки, но няма „щастливи“ такива“, подчерта Дацов. По думите му подобни решения неизбежно засягат бизнес средата и икономическата активност. Увеличаването на данъците също може да доведе до негативни последици за икономиката.
Според икономиста запушването на бюджетните дупки чрез мерки в приходната част не е особено ефективно в дългосрочен план. Въпреки това то може да се наложи като крайна мярка, когато финансовата ситуация е сериозна.
Дацов смята, че корекциите трябва да започват от разходите, особено когато през предходната година са взети погрешни бюджетни решения.
„Обикновено държавите имат проблем с разходната част и е логично и редно, когато си взел грешни решения предходната година, да върнеш нещата в нормална ситуация“, обясни той.
Това може да стане чрез ограничаване на темпа на нарастване на разходите за заплати, издръжка, пенсии, субсидии и социални плащания спрямо очаквания растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). Така относителният им дял в икономиката може да намалее, без непременно да се стига до директно съкращаване на всички разходи.
Структурните реформи остават на заден план
По думите на Дацов краткосрочните мерки не могат да заместят реформите, които трябва да променят начина, по който функционират държавните системи.
„В момента нямаме заявка за структурни реформи, които са по-комплексни, изискват повече работа и знания, но те решават проблемите на държавата занапред“, заяви икономистът.
Той определи двата подхода като различни по своя икономически смисъл и по резултатите, които могат да постигнат. Докато мерките за овладяване на бюджетния дефицит дават предимно краткосрочен ефект, структурните реформи могат да осигурят по-устойчива основа за развитието на държавата.
Какви са ограниченията пред бюджета за 2027 г.
Дацов коментира и подготовката на държавния бюджет за 2027 г. на фона на европейските фискални правила и процедурата за прекомерен дефицит. Той уточни, че изразява личното си мнение, а не позиция на Фискалния съвет, който към момента няма становище по въпроса.
Икономистът обясни, че променената преди две години фискална рамка на Европейския съюз определя правилата, които държавите членки трябва да спазват, за да поддържат устойчиви публични финанси и да координират бюджетните си политики.
Дацов посочи, че страните членки се различават според състоянието на публичните си финанси и задълженията си за корекция. Според обяснението му България попада в категорията на държавите, които са в процедура за прекомерен дефицит, но имат държавен дълг под 60% от БВП.
Различните категории предполагат различни срокове за коригиране на публичните финанси – четири или седем години.
Европейската комисия използва математически модел, който определя необходимите резултати и допустимия темп на нарастване на нетните разходи, така че държавите да постигнат фискална устойчивост в определения период.
„Онова, което интересува ЕК, е математическият модел, който показва какви резултати трябва да се постигнат и с колко процента годишно могат да растат нетните разходи на бюджета, така че в четири- или седемгодишен период да се постигне фискална стабилност“, обясни Дацов.
