Според двамата експерти в морския сектор и сигурността, ситуацията изисква незабавни и координирани действия между България, Румъния и Турция, тъй като в момента времето за реакция на институциите е критично малко, а възможностите за превенция – ограничени.

 

Само часове след като световни издания като Financial Times излязоха с тревожни оценки за региона, пореден плавателен съд бе поразен от дронове в изключителната икономическа зона на страната ни, а инцидентът завърши с потъването на кораба.

 

„Дроновете, които са ударили кораба край нос Калиакра, са руски“, категоричен беше в студиото на „Здравей, България“ по Nova капитан Тодор Георгиев, собственик на шипинг агенция. Броят на корабите, плаващи в района, е значително намалял спрямо обичайните около 30–40 плавателни съда. Тенденцията за спад в корабоплаването ще се засили още повече след втората половина на декември.

 

По отношение на екологичния риск капитан Георгиев каза, че е важно какво точно е превозвал корабът, за да се установи евентуалната опасност след потъването му, но подчерта, че контейнерите са добре запечатани. Основният риск е друг плавателен съд да се сблъска случайно с потъналите отломки. Като метод за противодействие той предложи постоянно патрулиране и унищожаване на дроновете още във въздуха над морето при постъпване на информация.

 

Черно море вече е обявено за зона за военен риск, каза капитан Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани. „Има препоръки всички кораби да плават в териториално море, но това е решение на корабособственика. Разбира се, при опасност, капитанът може да се отклони от нареждането.“

 

От миналата година досега над 500 плавателни съда са били атакувани в Черно море, съобщи в ефира на bTV капитан първи ранг Васил Данов. Търговските кораби все повече се придвижват към периферията и българския бряг, за да търсят защита и по-бързо съдействие.

 

При последната атака френски патрулен самолет „Атлантик“ е засякъл дроновете около 30 минути преди първия удар и е предал информацията на българските Военноморски сили. Въпреки ранното предупреждение обаче, времето не е било достатъчно за физическо прихващане и унищожаване на целите, каза Данов. Благодарение на сигнала екипажът все пак е успял да се евакуира навреме.

 

Капитан Данов подчерта, че въпреки натрупания опит на ВМС, „Гранична полиция“ и авиацията при спасителни операции, дългогодишното изоставане в техниката за борба с дронове не може да бъде наваксано за няколко седмици. Като вариант за бъдеща сигурност той посочи организирането на скъпоструващи военни конвои.

 

Стайко Топалов от Международната асоциация за борба с дроновете направи важна разлика между способността на държавата да спасява хора и възможността ѝ да неутрализира заплахите навреме. „Първата стъпка е да ги видим, а втората стъпка е да ги неутрализираме“, каза той пред bTV.

 

Системите, демонстрирани по време на учението на НАТО „Болт Аут“ в България, имат обхват едва между 3 и 5 километра и са предвидени за защита на точкови обекти като бази и пристанища, а не за опазване на цялото крайбрежие. Нужни са специализирани морски радари с голям обхват (120–200 км), многослойна защита и способи като GPS spoofing (подвеждащи навигационни сигнали).

 

Топалов настоява за тясно сътрудничество и съвместни учения с морски дронове между България, Румъния и Турция, за да бъде пресечена черната статистика в Черно море.