Пред Нова телевизия Дацов акцентира на дисбаланса между приходните и разходните мерки. По думите му Министерството на финансите разчита в много по-голяма степен на увеличаване на приходите, докато почти липсват действия за ограничаване или преструктуриране на публичните разходи. Той прогнозира, че очакваният ефект от новите данъчни мерки трудно ще бъде постигнат – приходите, които държавата реално ще събере, вероятно ще се окажат около два пъти по-ниски от заложените очаквания.

 

В същото време Дацов вижда и друг проблем в подхода на финансовото ведомство – постепенното насочване на допълнителното данъчно натоварване към отделни икономически сектори като банките и телекомуникационните компании, без да има достатъчно убедителен икономически анализ, който да обоснове предприеманите данъчни промени.

 

Критика към идеята отправи и икономистът Лъчезар Богданов. Според него подобно извънредно данъчно законодателство би трябвало да се използва само при крайни обстоятелства, а не като инструмент за решаване на текущи бюджетни проблеми.

 

За Богданов един от най-сериозните рискове е свързан с непредвидимостта на данъчната среда. Той постави под въпрос както размера на предлаганата ставка от 33%, така и начина, по който е определена.

 

„Това число не е ясно откъде е взето“, посочи икономистът, като допълни, че още несигурност създава и намерението мярката да се прилага само към определени икономически сектори.

 

Според него това неминуемо може да доведе до напрежение и протести от страна на засегнатите индустрии. Още по-съществен остава въпросът как точно ще бъде определяно понятието „свръхпечалба“ – кои печалби ще попадат в обхвата на допълнителното облагане и кои ще останат извън него.

 

Именно липсата на ясни и устойчиви правила според Богданов може да се превърне в дългосрочен проблем за икономиката. Ако параметрите на облагането се променят или се обсъждат всяка година, бизнесът и данъкоплатците ще бъдат поставени в ситуация, в която трудно могат да прогнозират данъчната си тежест.

 

Така според икономиста вместо да се създаде стабилна рамка за публичните финанси, се увеличава несигурността за компаниите и се влошава бизнес средата в страната.