Принудени от началството в Кремъл те завиха на умряло и се опитаха да създадат апокалиптична картина около започналия ремонт на Паметника на свободата на връх Свети Никола (наричан също Шипка – б.ред.). Ефектът е като от шум, идващ от политическата морга…
Става дума за продължаващи вече втора седмица манипулации и лъжи за посегателство срещу светинята, за злоупотреби със средства и злоумисъл спрямо честването на 150 години от боевете на Шипка. Към акцията се включи руското посолство в София, което твърди, че „руската и българската общественост са разтревожени“.
Реалността е съвсем друга. Започна очаквания от години и крайно належащ ремонт на паметника.
Първият камък е положен на 24 август 1922 г., а строежът завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от българския цар Борис III.
Монументът е висок 31,5 м. (паметникът на съветската армия в София е висок 37 м.)
Построен е изцяло с доброволни дарения от българи.
96 години величественият монумент устоява на бури, дъжд, сняг и пек.
Има приет проект, план за ремонт и реставрация, схема на строителните дейности сантиметър по сантиметър. Отпуснати са средства. Екипът е съставен от доказани професионалисти. Всеки един от тях е и родолюбец, който съзнава, че ремонтът е мисия с национално значение.
Защо шепа „копейки“ и Митрофанова опитват да вбият клин и да разделят българите? Очевидният отговор: Да активират идиотите в социалните мрежи, които да подкрепят Костадинов на изборите на 25 октомври. Елементарно, но ефективно за идиоти.
На кенийските оплаквачки се плаща. На техните политически колеги у нас също. Дали чрез депутатски заплати, държавни субсидии и служебни автомобили – все едно. Те обаче надценяват себе си и подценяват другите. Колкото и деградацията да е засегнала нацията ни, има неща, които са над пропагандата и манипулациите. Подвигът на опълченците е такова нещо. Саможертвата на възрожденците също. Над 200 хиляди българи са дали живота си, за да се стигне по Паметника на свободата.
Посолството на Русия в София или е подведено жестоко или е закъсало за умни служители. Реакцията по повод ремонта на Шипка е нахална, дразнеща и глупава. Ако мотивът е подкрепа за Костадинов-Волгин, използването на паметника на Шипка е лош избор. Това е обект с национално и емоционално значение. Не е лъжица за шепа "копейки".
Възможно е в посолството да са гневни на опитите на данъчните да влязат в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка“ 32 в София, където няма финансови отчети от години.
Да не изключваме и вариантът да бъде отклонено вниманието от съмненията за руска намеса в саботажите в оръжейни производства.
В официалната позиция на руското посолство пише: „Споделяме загрижеността на руската и българската общественост относно запазването на историческата истина за Освободителната война и оригиналния вид на паметника на Шипка, който е важен символ както за Русия, така и за България“.
Няколко лъжи в едно изречение са много дори за привикнатия българин.
Не може да се „споделя“ загриженост за промяна на „историческа истина“, каквато промяна не съществува. Миналото и фактите са работа на историците.
Колкото до твърдението за загрижеността на „руската и българската общественост“, то е също толкова нелепо, колкото и целият вой по темата. В руските медии няма нито ред за ремонта. У нас на Костадинов и Митрофанова се връзват единствено дежурните шарани.
В България има 760 руски и съветски паметници – най-много в целия свят! Никой тук не се стреми да променя историческата истина за Руско-турската война през 1877-1878 г. Тя е 13-та поред. Предишните 12 не донасят свобода на българите. Но това е за друг разговор. Благодарни сме на руските, украинските, румънските, финландските, сръбските и другите воини и офицерски чинове загинали през въпросната война.
Няколко думи за манипулацията. Тя преминава в лъжа, когато прерасне от промяна на възприятията в умишлено изопачаване на факти. И се превръща в престъпление, когато тези лъжи се използват за неправомерно извличане на ползи, включително политически. Манипулацията често включва изопачаване на истината, укриване на информация или въздействие върху емоциите, затова попада в правна и морална „сива зона“.
Такъв е случаят с умишленото и манипулативно активно мероприятие, инжектирано със слонска доза фалшива загриженост за историята и паметта българска. Изхождайки от собствената си готовност да подменят истини и извършват предателства, те опитват да вменят същото на други хора.
Манипулацията е последното убежище на провалените. Особено в политиката.
Костадинов го прави, защото предусеща, че присъствието и влиянието му публичното пространство са към своя край.
Русия губи на фронта в Украйна, губи позиции в света заради мутренското си поведение, проявяващо се в хибридни атаки, саботажи, взривове и палежи в различни страни. Крокодилските сълзи по повод плановия ремонт на Паметника на свободата са акорд от реквиема за путиновата власт.
