Резултатите могат да определят не само кой ще управлява Израел, но и дали страната ще продължи по пътя на конфронтацията, или ще се появи възможност за промяна. За възможните сценарии след изборите, отслабването на израелската левица и отражението на политическите промени върху региона и България разговаряme с Димитър Кацарков, хебраист и международен анализатор.
Защо тези избори в Израел са толкова важни?
Тези избори са важни, защото са първите след 7 октомври 2023 г. Те се провеждат в момент, когато Израел е въвлечен в сериозни военни конфликти – в Ливан и с Иран, а напрежението в региона продължава. Това са първите избори след събитията, които промениха из основи геополитическата обстановка в Близкия изток. Последните избори бяха през 2022 г., а през изминалите три години се случиха събития с огромно значение за региона.
Какви са основните разделителни линии между двете водещи партии, като се има предвид, че те са определяни като дясна и крайнодясна?
Определенията „дясна“ и „крайно дясна“ трябва да се използват с известни уговорки. В продължение на години Нетаняху налагаше тезата, че той е единственият истински десен кандидат. Същевременно представяше опонентите си като леви, независимо от политическите им нюанси и от това дали всъщност са центристи. Според неговото разбиране изборът е между десницата и Палестина.
Това е основната разделителна линия, която той се опитваше да прокара, представяйки себе си като единствения истински десен политик в Израел.
Тук обаче трябва да уточним, че никой от основните му опоненти не е заявявал, че ако дойде на власт, още на следващия ден ще има палестинска държава. Това не е тяхната позиция.
Основните разногласия са свързани с няколко въпроса. Опонентите на Нетаняху настояват за разследване на случилото се на 7 октомври и за изясняване на обстоятелствата, довели до нападението. Те искат и ясна оценка за посоката, в която Израел поема в конфликта с Иран, който очевидно няма да приключи скоро.
Има и нещо много важно – Израел иска да възстанови имиджа си на запад, да се реабилитира като демократична държава в Западна Европа и най-вече в САЩ. Това включва и възстановяване на връзките с Демократическата партия, така че международният образ на страната да бъде подобрен.
Трябва обаче да разглеждаме изборите в Израел в по-широк контекст. На 3 ноември предстоят избори в САЩ, а пренареждането на политическите сили там ще има преки последици за Израел. Страната вече е важна тема във вътрешнополитическия дебат в Америка. Затова ще бъде съществено да видим кои ще бъдат партньорите на Израел във Вашингтон и дали те ще запазят досегашната си сила и готовност да го подкрепят.
Какви са възможните сценарии след изборите?
Според наличните данни (77% преброени бюлетини) блокът на Нетаняху разполага с 54 места, докато опозиционният блок, воден от Айзенкот, има 50. Решаващият праг обаче е 61 мандата. На този етап не виждам как разликата от шест места може да бъде наваксана.
Това, което отбелязват и много други анализатори, е изключително сериозната мобилизация на арабските избиратели. Всъщност една от основните новини на тези избори е, че двете арабски партии, които участват в тях, постигат рекордни резултати. Така те се оказват в позиция да повлияят на изхода от надпреварата между двата основни блока – този на Айзенкот и този на Нетаняху.
Възможно е да управлява онзи, който успее по някакъв начин да намери общ език с арабските партии. Но тук има сериозни ограничения и червени линии, включително от страна на самите арабски избиратели в Израел.
Не трябва да забравяме, че в страната има около 1,2 милиона избиратели от арабски произход. За тях също съществуват червени линии, когато става дума за подкрепа на партия, която категорично отхвърля палестинския въпрос и не приема други важни теми от вътрешната политика, засягащи арабското население в Израел.
Исторически арабските партии рядко са участвали открито в управлението на Израел. Един от примерите е 2021 г., когато те се включиха в правителството на Нафтали Бенет и Яир Лапид. То обаче просъществува само около година и половина, преди да се разпадне.
Съществува и сценарий, при който Айзенкот се опитва да състави правителство на малцинството. Това обаче би било безпрецедентен ход в израелската история. За да получи необходимата подкрепа, арабските партии ще трябва да гласуват за него. Не съм сигурен дори дали едната от тях ще разполага с достатъчно места, за да бъде достатъчна сама по себе си.
Става дума за партията на Мансур Абас, която още тази сутрин заяви готовност да участва в инициативи за формиране на правителство срещу Нетаняху. Именно това е един от големите залози на тези избори.
Никой не говори за левицата в Израел в момента. Защо в момента тя не е част от разговора?
Причините са свързани с интифадите и насилието, което последва. Не трябва да забравяме, че след управлението на Ицхак Рабин дойде Втората интифада, която се оказа изключително кървава. В Израел имаше ръст на терористичните нападения, а паралелно с това се развиваше и глобалният процес на засилване на борбата срещу тероризма.
Ицхак Рабин беше убит през 1995 г. от израелски радикал. След това ескалацията на насилието по време на Втората интифада, посещението на Ариел Шарон в района на джамията „Ал Акса“ в Стария град на Йерусалим, както и последвалото нахлуване на САЩ в Ирак допринесоха палестинският въпрос да изпадне в ситуация, която изглежда почти нерешима.
Самите палестинци също имаха проблем с излъчването на свои представители. Онези политически сили, с които Рабин водеше преговорите в Осло през 90-те години, около десетина години по-късно вече не бяха водещите формации сред палестинците. През 2007 г. Хамас излезе на преден план и ситуацията се промени из основи.
Не трябва да забравяме и че в Палестинската автономия не са провеждани избори от повече от две десетилетия. Това е свързано и с опасенията на Махмуд Абас, че ако организира избори, Фатах може да ги загуби. Движението е изключително непопулярно сред част от собственото си население, въпреки че е международно признат представител на палестинците.
Съществува и рискът от създаването на нова „провалена държава“ в Близкия изток, ако бъде създадена палестинска държава без необходимите условия за нейното функциониране.
Преди всичко тя трябва да постигне разбирателство с Израел. Около 80% от икономиката и достъпът до морските пътища зависят от отношенията с Израел, а не с някой друг. Докато палестинският въпрос остава табу в Израел и докато западният натиск е насочен основно към израелската страна, не виждам как може да се стигне до решение. Не бива обаче напълно да се изоставя идеята за две държави, защото това може да обезкуражи палестинците и да доведе до допълнителна радикализация на обществото им.
Същевременно не виждам израелски политик, който да е готов още утре да седне на масата за преговори и да търси решение на палестинския въпрос. На този етап това не ми изглежда реалистично.
Последното правителство, което бих определил като действително ляво, беше това на Ехуд Барак, дошло на власт през 1999 г. През 2000 г. се проведе срещата на върха в Кемп Дейвид, но тя завърши без споразумение. Ясер Арафат не прие предложението, представено тогава от израелската страна.
След това имаше и нов опит за постигане на споразумение при Ехуд Олмерт. През 2008 г. той направи предложение за уреждане на конфликта, чиято карта впоследствие изтече в медиите. Израел беше готов да предложи териториални отстъпки, но правителството на Олмерт впоследствие падна.
Известният израелски външен министър Аба Ебан има една фраза, която често се цитира в този контекст: „Палестинците никога не пропускат възможност да пропуснат възможност“. Това е формулировката, която продължава да се налага в дебата. Аз обаче не виждам признаци за скорошно затопляне на отношенията или за напредък по палестинския въпрос.
Какви ще бъдат последиците за света и България?
Що се отнася конкретно до България, не мога да посоча непосредствени последици от изборните резултати. Отношенията между двете държави обаче са особени. В България ги определяме като специални заради Холокоста, историческите събития и спасяването на българските евреи.
В същото време Израел има сериозно присъствие на Балканите, особено във военното сътрудничество. Само през последните няколко месеца Гърция закупи военна техника от Израел за над 3,6 млрд. евро, а Сърбия придоби израелски ракети. Румъния също обмисля закупуването на ракети за новата си база в Констанца. България използва военни сонари и детектори в Черно море, с които следи какво се случва в района.
Израел има сериозно военно и логистично присъствие в региона. Страната е важен производител на отбранителна техника, към която балканските държави проявяват интерес. Не трябва да забравяме, че голяма част от израелските оръжейни системи са изпитани в реални бойни условия през последните години.
Що се отнася до Близкия изток и войната с Иран, трябва да изчакаме и резултатите от изборите в САЩ. Ако Тръмп получи мандат да продължи военните действия и Конгресът се окаже под контрола на демократите, това може да ограничи възможностите му да оказва влияние и да продължи войната срещу Иран. В този смисъл съставът на Конгреса ще бъде от съществено значение.
В дългосрочен план обаче Иран представлява екзистенциална заплаха за Израел. Евентуалното придобиване на ядрено оръжие от страна на Техеран е сценарий, от който израелското ръководство сериозно се опасява. Както съм казвал и друг път, ако една ядрена бомба падне върху Тел Авив, това може да означава край на държавата, предвид малката ѝ територия.
Затова не очаквам напрежението в Близкия изток да намалее в дългосрочен план. Напротив, по-скоро очаквам нова ескалация, ако Нетаняху остане на власт.
Ако Айзенкот успее да поеме управлението и да състави правителство, виждам възможност поне за известно успокояване на ситуацията и намаляване на интензивността на сегашните военни действия. Но нека видим как ще се развият нещата.
