В отговор на последния инцидент българскит премиер свика извънредно заседание на правителството и нарече нападението грубо нарушение на международното право.

 

Всичко това показва, че Русия е започнала да използва морски дронове по-често. Прави го обаче с хитър обрат. Фактът, че Русия извършва атаки извън териториалните води на Румъния, не означава, че можем да ги наричаме атаки срещу страна от НАТО.

 

Руснаците се възползват от факта, че никой не дава гаранции отвъд 12 мили. Това означава, че става дума за морска зона близо до териториалните води на дадена страна, но на практика извън тях.

 

Доколкото ни е известно, Украйна ескортира кораби за сухи товари от Одеса до Змийския остров, но осигуряването на такъв ескорт по крайбрежията на Румъния и България изисква ресурси, които не са налични. Освен това е важно да се разбере, че това не е лесна задача през есента и зимата.

 

Друг вариант за защита на търговските кораби от нападения е те да плават в териториалните води на България и Румъния. Атаките в тази 12-милна зона биха се считали за акт на агресия.

 

Що се отнася до твърденията за груби нарушения на международното право, съответната конвенция на ООН, UNCLOS, се прилага в мирно време, а не по време на война. Тя описва как трябва да се осъществява безопасното корабоплаване, как да се добиват минерали в морето, как да се организират посещения в чуждестранни пристанища. Тя не предвижда воденето на военни действия.

 

Казано по-просто, тази конвенция може да се прилага за отношенията на Украйна с Румъния и България (като наши регионални съседи) или когато си сътрудничим с балтийските страни и анализираме ситуацията в Балтийско море, но не и в отношенията с Русия, която води война срещу Украйна. В крайна сметка, когато преговаряме с Русия, на практика не можем да разчитаме, че тя ще се съобразява с международното право.

 

В същото време България и Румъния дори не могат да изискват от Русия да спазва Женевските конвенции, тъй като тези страни са извън зоната на военни действия (Русия очевидно ще игнорира всякакви искания от трети страни).

 

Това обаче не означава, че не трябва да се обсъжда в международен план. Разбира се, ако България и Румъния използват тези инциденти, за да изразят протеста си срещу Русия, това ще има някакъв ефект.

 

Да, това няма да спре Руската федерация и няма да я принуди да прекрати подобни действия. Но това ще се превърне в допълнителен фактор, който ще насърчи държавите, обект на хибридни атаки, да унищожават руски дронове, когато те се приближават до изключителните им икономически зони. Международната общност трябва да признае, че потенциалните заплахи – опасността за корабоплаването в крайбрежните райони – са достатъчно оправдание за подобни действия.


Като се има предвид, че Румъния, България и Турция вече създадоха съвместна работна група за противоминни действия — MCM Black Sea, чиито основни мисии включват наблюдение, разузнаване и унищожаване на дрейфуващи взривни боеприпаси, мандатът ѝ би могъл да бъде разширен, за да противодейства на заплахата от морски дронове.

 

Капитан 1 ранг от запаса Андрей Риженко, бивш заместник началник на щаба на ВМС на ВСУ

УНИАН