Според икономиста Лъчезар Богданов проблемът е, че няма обективна икономическа формула, която да даде ясен отговор. По думите му всяка граница – дали 20, 30 или 40% ръст на печалбата – би била предмет на спор, както и изборът на базов период и на конкретните сектори.

 

Богданов допуска, че зад предложението може да стои проста логика – след като е поставена целта за повече приходи, да се потърсят бизнесите с големи номинални печалби. Според него обаче подобен подход крие по-голям риск за данъчната предвидимост, отколкото непосредствения ефект от самия данък.

 

Основният проблем е бързото нарастване на публичните разходи, а не недостатъчната събираемост на приходите, смята икономистът.

Предложеният спорен данъчен пакет се превърна в една от най-обсъжданите теми през последните дни – може би след ракията. Прах в очите ли са всъщност предложенията за ракията и има ли опасност с тях да се измести фокусът от съществените въпроси?

 

Експертите в Националната агенция за приходите, респективно в Агенция „Митници“, както и в самото Министерство на финансите са доста навътре с въпросите за събираемостта и проблемите при събирането на всички видове данъци и такси. Те имат нещо като много дълъг списък или меню от най-различни мерки, с които се опитват да се борят със заобикалянето на данъчните закони.

 

Всяка година виждаме на експертно ниво, от страна на Министерството на финансите, НАП и „Митници“, предложения за подобряване на процесите и за затваряне на някакви вратички. Тук според мен това се сблъсква с политическата воля и с друг аспект на проблема, защото голяма част от тези предложения, както са формулирани от експертите, не са особено разбираеми за широката публика.

 

Много често се е случвало, когато правителството усети силен обществен отпор и че нещо е много непопулярно, а така или иначе няма да доведе до някакъв много голям фискален ефект, да даде заден ход и да се откаже от такива мерки. Това много често се е случвало при подобни допълнителни промени в данъчните закони, така че не е новина.

 

Всъщност и в по-общ план всяко правителство тръгва с някакъв по-амбициозен данъчен пакет с ясното съзнание, че в един момент под натиска на общественото недоволство или, когато става въпрос за коалиционни правителства, на по-малките коалиционни партньори, в крайна сметка някои от данъчните идеи отпадат.

 

Аз все пак си мисля, че екипът на Министерството на финансите ще прецизира тези разпоредби, така че да отпаднат обществените страхове. В случая става въпрос за домашното производство на ракия. Винаги е имало такива случаи, които пряко засягат бизнеса. Спомняме си например какво беше с касовите апарати и т.н.

Относно най-спорната мярка – данъка върху свръхпечалбата. Как трябва да се измерва тя, така че да не се окаже, че държавата облага по-високо нормално разрастване, инвестиции или печалба, увеличена просто заради инфлацията?

 

Това е много, много рисков ход на правителството, способен да разклати бизнес средата, предвидимостта за инвестиции, изобщо бизнес климата в страната.

 

Трябва да сме наясно, че извънредно данъчно облагане се прави в много редки случаи в световната история. Чисто исторически това се е случвало в моменти на големи кризи, войни и, както стана при енергийната криза през 2022 г., когато имаше огромни изкривявания в енергийните цени и съответно по конюнктурни, временни причини някои от стопанските субекти получиха 10, 20, 30 пъти по-големи финансови резултати. Тогава имаше и решение на ЕК, което позволи допълнително облагане на енергийните компании.

 

Казвам това, защото освен в много редки, екстремни случаи би трябвало да имаме някаква предвидимост на данъчното облагане и съответно да прилагаме данъчните ставки такива, каквито са.

 

В България така или иначе вече данъчната тежест не е 10, а 15% за големите мултинационални и големите български компании с хармонизирането на нашето законодателство и приемането на този глобален минимален корпоративен данък.

 

Така че големият бизнес започва да плаща 15%, а не 10%, но това е в скоба.

 

Това наистина е най-проблематичното предложение в данъчните закони. С този увод всъщност казвам, че няма икономически рационален начин да дефинираш понятието „свръхпечалба“. То не съществува в икономическата наука като някакво обективно понятие. Тоест каквото и да опишеш, то ще е някаква субективна преценка, нагласена и напасната с оглед на това кого искаш да обложиш с такъв данък.

 

Няма как да го защитиш и регламентираш, защото дори и да сложиш 20% нарастване, 30 или 40%, някой ще си зададе въпроса защо точно толкова. Някой друг ще попита защо базовите години са точно между 2020 и 2025 г. Трети ще зададе въпроса защо само в тези сектори, а не и в други.

 

Някой вече попита защо не е „Лукойл“. Аз бих попитал защо не и земеделските производители, които получават субсидии от европейския бюджет, получават субсидии от българския бюджет, получават дизелово гориво без акциз и на всичкото отгоре и компенсация за покачване на цените на горивата, а в същото време печалбите, които реализират, не се третират като извънредни. Давам го като пример, не че искам да ги облагат.

 

Представете си, ако този дебат продължи и някои от секторите са по-добри в лобирането и ги изключат. Тогава ще си задаваме въпроса защо изключиха точно тях, а не други. Например банките – след тази размяна на позиции с управителя на БНБ. Сега си представете, че следващият вариант е банките да ги няма, но другите да останат. Тогава всички ще си задаваме въпроса защо едните вече са изключени, при положение че един път са били включени.

Каква изобщо може да е логиката компаниите да се облагат допълнително според сектора, в който работят?

 

Няма логика. Това е списък, който е избран от Министерството на финансите.

 

Моята хипотеза е, че в търсене на допълнителни приходи някой е дал политическа задача, която е свиване на бюджетния дефицит. Това по принцип е дългосрочно разумно и правилно. След което на втора стъпка някой е казал: добре, но не можем само да намаляваме разходите, тоест да намаляваме дефицита през реформи, трябва да направим нещо и по отношение на повишаването на приходите.

 

И на трета стъпка някой е казал: ами как да повишим приходите? Да видим къде има пари, за да ги вземем оттам.

 

Тоест по обратния път е тръгнало. След като вече е дадена задача да се съберат допълнителни приходи, след като вече е станало ясно, че отнякъде трябва да се вземат, някой е казал: най-лесно е да вземем оттам, откъдето има много. И към кого се обръщаме? Към тези, които имат високи печалби.

 

Това са секторите, в които може да видите, че има големи компании и те имат големи печалби. Имам предвид големи в номинално изражение. Дали са големи спрямо бизнеса, това изобщо не е нито доказано, нито може да се докаже.

 

Как да знаем колко може да е нормалната печалба на един търговец с хранителни стоки или, да речем, на една застрахователна или телекомуникационна компания? Няма учебник, в който да пише колко е нормалната печалба и колко е свръхпечалбата.

 

Но понеже така или иначе има големи печалби и те имат кеш, грубо казано – свободен ресурс, на някого може да му е хрумнало: щом има свободен ресурс, нека вземем малка част от него.

 

Това е моята хипотеза, без изобщо да знам дали така е протекъл процесът.

 

Какъв е рискът компаниите да променят поведението си – да отлагат инвестиции, да прехвърлят разхода към клиентите или да търсят други начини да намалят облагаемата си печалба?

 

Те няма да могат толкова лесно да я намалят, защото като цяло са големи бизнеси, които оперират на светло. Там трудно може да има директно укриване на обороти и печалби.

 

Но пак казвам – подобен вид мярка носи дългосрочен риск. Тя разклаща доверието в България като държава от гледна точка на данъчната предвидимост.

 

Самата идея, че е допустимо да има извънредни данъци и те да се предлагат просто така и да се прилагат върху списък, предложен от правителството, е доста навреждаща на доверието в България.

 

Дългосрочно това спира други инвеститори и, второ, частично възпира настоящите инвеститори да разширяват бизнеса си.

В данъчния пакет има и мерки, които облекчават бизнеса – от ускорената амортизация до повишаването на прага за регистрация по ДДС. Как трябва да се гледа на пакета като цяло, след като той едновременно увеличава данъчната тежест в някои области и я облекчава в други?

 

Има мерки, които облекчават бизнеса, много от тях са полезни – например повишаването на прага по ДДС, ускорената амортизация, дори повишаването на данъчните оценки, макар че някои биха го тълкували като увеличаване на данъците.

В крайна сметка това е позитивна стъпка, защото ние имаме нужда от данъчна система, която отчита реалните стойности.

 

Имаме нужда от данъчна система, която е съобразена с реалността.

 

Ние знаем, че имотите реално струват 4–5 пъти повече, отколкото е записано в старите данъчни оценки от близо две десетилетия насам, така че повечето мерки са смислени и рационални, но има и много рискови мерки, като данъка върху свръхпечалбата, който коментирахме.

 

За хазарта също не е много ясно какво се случва с облагането, тъй като там има едновременно мерки, които би трябвало да увеличат в известна степен облагането, а от друга страна има и много вратички за намаляване на облагането, така че там не е много ясно какъв ще е крайният резултат.

Какво ще усети едно средностатистическо домакинство през 2027 г.? Има ли вероятност човек да не плаща пряко нито един от новите данъци, но да усети ефекта им чрез цените и услугите?

 

Това е слабо вероятно. Вероятно ще има такива хора, но те ще са много малко, защото почти всички ще усетят ефекта от по-високия данък върху недвижимите имоти заради по-високите оценки, макар и това да е с 10–20–30 евро повече на година, което е минимално увеличение в общия контекст на годишните доходи на едно домакинство.

 

Има разширяване на данъчните облекчения за деца, от които също се възползват много домакинства, така че това също ще е много масов ефект.

 

Голяма част от дребния бизнес ще се възползва от вдигането на прага за регистрация по ДДС, което също засяга много на брой малки и микропредприятия.

 

Така че почти всички ще усетят с малко данъчните промени.

 

Големият ефект идва от потенциалното разклащане на доверието в дългосрочната устойчивост на данъчната система и като цяло на бизнес климата. Тоест заплахите за дългосрочната предвидимост на данъчната среда са по-големият риск в този пакет, но там няма как да видим или измерим конкретен ефект от пакета.

 

Може и нищо да не стане първите месеци. Това сме го виждали и в историята. Има ситуации, в които на един бизнес му се вдигат и данъците, и разходите, и той един, два, три, десет месеца нищо не прави, не променя цените, а накрая, на втората година, ги вдига с по-голяма стъпка например.

Ако оставим за момент данъчните промени и се върнем към бюджета – къде според Вас има най-голям резерв?

 

Аз гледам по друг начин на нещата. Нека започнем от разходната част на бюджета, защото ние имаме проблем с бюджетния дефицит през последните две години заради огромното разрастване на разходите.

 

Всъщност нямаме проблем с лошо събиране на приходите. Даже напротив – отчетните данни и за 2024, и за 2025 г., и за 2026 г. до момента показват едно доста добро изпълнение и ръст на приходите.

 

И въпреки това имаме голям бюджетен дефицит. Следователно проблемът е по-скоро в изпускането на разходната част на бюджета, а не в това, че данъчната система не събира достатъчно ресурс или има лоша събираемост и голям процент неплащащи данъци.

 

По-скоро данъчната администрация си върши добре работата, данъчната система генерира приходи, икономиката върви добре и съответно плаща данъци. Проблемът е в разходната част.

 

Така че аз по-скоро бих търсил реформи и промени, които да ограничат растежа на разходите в следващите години и то устойчиво – не с някакви счетоводни трикове, а наистина да има по-добро функциониране на всички публично финансирани системи.