А с развитието на изкуствения интелект се появява и още един въпрос: какво се случва, когато вече не можем да сме сигурни, че това, което чуваме или виждаме, действително се е случило точно по този начин?


По думите на адвокат Йорданка Бекирска, специалист по международно семейно право и дела с висок конфликт между родители, почти няма такъв случай, в който да не се появят аудио- и видеозаписи, скрийншотове, записи от телефони, камери или съдържание, направено от самото дете.


„В един момент раздялата се превръща от житейски конфликт в своеобразно разследване“, казва тя.


“Родителите започват да живеят с мисълта не как да разрешат конфликта, а как да документират следващата грешка на другия”.


Когато телефонът е скрит в дрехата


Един от случаите, които Бекирска разказва, е свързан с производство за домашно насилие.


По думите ѝ бащата твърди, че майката представлява опасност за детето. Описва ситуация, при която през нощта детето плаче, между двамата родители възниква конфликт, а той се опитва да излезе с бебето. Майката взема детето обратно и го изтласква извън дома.


На следващия ден мъжът подава сигнал в полицията и си изважда медицинско удостоверение.


Няколко дни по-късно обаче майката завежда дело за домашно насилие. Тя представя различна версия за отношенията между двамата и твърди, че бащата е изчезвал за дни, докато детето е било болно, оставяйки я сама и изтощена.
При второто заседание бащата идва с флашка.


На нея има около 14 аудиозаписа.


Той е носел телефона в дрехите си и е записвал разговорите. Експертиза е установила, че устройството действително е било поставено по този начин. Записите обаче не дават автоматично отговор на най-важния въпрос – какво се е случило преди момента, в който е включено записването.


В един от записите се чува шум, след което бащата казва на детето: „Ела при тати, мама иска да те убие“.


Защитата не твърди, че записът е фалшифициран или че гласовете са подменени. Спорът е друг – какво е предшествало записаната ситуация и дали тя може да бъде разглеждана извън контекста.


По думите на Бекирска бащата е провокирал част от реакциите на майката, наричал я е „луда“, а след това е записвал поведението ѝ.


Той е изпращал записите и на други хора. Част от тези хора впоследствие са се оказали свидетели по делото.


„Той първо я е поставя в такава ситуация, второ ходи с този телефон непрекъснато, записва всичко, изпраща го на други. Първо цялото семейство се настройва, второ му стават свидетели. Тоест той сам си прави целия този сценарий“.


Как съдът ще оцени записите, свидетелските показания и останалите доказателства е въпрос на конкретното производство.
Но този случай показва нещо по-голямо – записът може да документира конфликт, но може и да стане част от самия конфликт.


Когато детето започне да записва родителя


Друг случай, който Бекирска разказва, е съвсем различен.


Тук не става дума за родител, който тайно записва другия, а за 13-годишно дете, което започва само да събира записи.
Детето живее при бащата и прекарва време при майката. Между двамата родители има сериозен конфликт, включително спорове около отношенията на детето с всеки от тях.


Момчето започва да записва майка си в моменти, в които тя му се кара. След това предоставя записите на бащата.


„Днешните деца са много грамотни“, казва Бекирска.


Тя разказва и за друг епизод, при който детето научава как може да потърси помощ чрез представяне на дейността на детска телефонна линия в училище. По думите ѝ след твърдение, че майката го е ударила, то използва приложението и сигнализира за случилото се. Следват контакти с институции.


Тайният запис – винаги ли е доказателство?


Тайното записване е особено чувствителна тема в семейните дела.


По принцип правото на личен живот е защитено, а въпросът кога и при какви условия един запис може да бъде използван като доказателство зависи от конкретния случай и производството.


В практиката обаче се срещат ситуации, в които записът се оказва ключов именно защото човекът твърди, че по друг начин не би могъл да докаже случилото се.


Бекирска дава пример с дело на българка, омъжена за нигерийски гражданин. Двамата нямат деца, но притежават общо жилище с ипотека.


След като мъжът разбира за изневяра на съпругата си, той напуска жилището. По-късно двамата се срещат, за да обсъдят финансовите отношения помежду си.


Мъжът започва да записва разговора, защото се чувства застрашен.


Основната част от разговора е на английски и е свързана с общия апартамент. В определен момент жената говори на български с баща си, който пристига на място 10 минути по-късно. В разговора се обсъжда възможността срещу съпруга да бъдат отправени обвинения в домашно насилие и опит за убийство, ако той не се съгласи с определени финансови условия – както и на практика се случва.


Впоследствие полицията идва, а мъжът е обвинен в опит за убийство.


Записът е подложен на акустична и фонетична експертиза, която потвърждава неговата автентичност.


Този пример показва и обратната страна на проблема – тайният запис невинаги се появява като средство за атака срещу другия. Понякога той може да бъде представен като начин човек да документира ситуация, която възприема като заплашителна.


Но и тогава последната дума има съдът.


Шпионските устройства в семейния дом


По думите на Бекирска в практиката вече се появяват и много по-целенасочени средства.


Тя разказва за експертиза по случай, при който в дома е било поставено малко записващо устройство, което практически е можело да записва разговорите в помещението.


Тук вече се появява друг проблем – какво точно доказва един технически анализ.


Експертът може да установи кога определен файл е бил прехвърлен на носител, но това не означава непременно, че може със същата сигурност да установи кога е направен първоначалният запис, ако оригиналното устройство не е налично.


Затова техническата експертиза може да отговори на част от въпросите, но не винаги на всички.


От монтажа до deepfake


А ако доскоро основният въпрос беше „Кой е направил записа?“, днес постепенно се появява и друг:


„Това действително ли се е случило по този начин?“


С развитието на генеративния AI аудио- и видеосъдържанието може да бъде обработвано, изрязвано, комбинирано и променяно. Съществуват и технологии за клониране на глас и генериране или промяна на образ.


Това не означава, че всеки запис може лесно да бъде фалшифициран или че експертите не могат да установят манипулации. Но технологичната среда поставя нови въпроси пред съдилищата и експертизите.


Проблемът не е само технически.


Дори напълно автентичен запис може да покаже само част от една ситуация. Може да започне минута преди конфликт или пет минути след неговото начало. Може да съдържа една реплика, но не и причините, довели до нея.


А когато тази реплика попадне в съдебна зала, тя вече може да бъде превърната в аргумент за характера, поведението или родителските качества на един от двамата.


Технологията дава на родителите усещане за контрол.


Но в семейните дела доказателството не съществува във вакуум. То трябва да бъде поставено в контекст – кой го е създал, при какви обстоятелства, какво предхожда записа и какво се случва след него.


Защото в центъра на тези дела много често не стои само конфликтът между двама възрастни.


Стои детето.


А когато то започне да бъде записвано, да записва, да разказва, да предава файлове и да се превръща в доказателство, семейната война вече излиза далеч извън отношенията между двама бивши партньори.


Тя започва да променя живота на човек, който никога не е избирал да участва в нея.


В неделя, 27 септември, продължаваме разговора с Йорданка Бекирска с най-важния въпрос: „Мама срещу тате. А някой в България помисли ли за децата?“