Изследването е проведено от Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център чрез лични интервюта с 1000 души. Резултатите са сравнени с данни от 1999 г. насам, за да се проследи развитието на правната култура в българското общество.
Според анализа делът на хората, които не са чели основния закон, остава висок през последните 27 години, като варира между 73% и 81%. Въпреки това се наблюдава лек ръст в познанията за Конституцията. Ако през 1999 г. едва 19% от анкетираните са заявили, че знаят какво пише в нея, днес този дял достига 27%. Най-често това са хора с висше образование, жители на София и граждани с личен опит с правосъдната система.
По отношение на бъдещи промени 20% от анкетираните смятат, че са нужни нови изменения в основния закон след последните поправки от 2023 г. Други 26% не виждат нужда от корекции, а 14% подкрепят приемането на изцяло нова Конституция. Искането за по-малко от сегашните 240 депутати (подкрепяно от 11%) се тълкува от авторите на проучването като израз на натрупано недоволство от работата на парламента и честите политически кризи.
Проучването обръща внимание и на източниците на информация по правни въпроси. По 22% от българите се допитват до адвокати или разчитат на телевизията. Интернет също се утвърждава като ключов канал: 20 на сто от хората проверяват казусите си онлайн. Докато в края на миналия век водеща роля са имали традиционните медии, днес интернет сайтовете са се превърнали от периферен в един от основните източници на правни знания.
