Нулевото политическо и историческо време на Сърбия през 21-ви век принадлежи на тях и те се възползваха от него, оформяйки сръбската политика спрямо себе си, като въвеждат свои собствени правила за социален контрол и като създават желан политически враг.

 

Брутални или смекчени, те не бяха по-малко успешни в това от, да речем, комунистическия режим на Тито. Преди 14 години започнаха с арести в ранния етап, а в зрелия посрещнаха всичко с помилване.

 

Както в зрялата фаза на режима на Тито, така и тук Вучич може да остане без официална роля, но режимът ще продължи да съществува.

 

Фактът, че общата атмосфера на недоверие и подигравки с режима е ясно видима на улицата, в ежедневието, също няма съдбоносно влияние. Подобно беше и през 70-те и 80-те години на миналия век, с тази разлика, че сдържаността беше по-силна, както и лицемерието на фалшивата вяра в безкласово райско общество. Режимът на Тито беше свален от външен геополитически преврат, той беше довършен малко по-късно, а Вучич стигна дотам, че същото важи и за неговия.

Въпреки че в неделя вечерта, когато подаде оставката си, изглеждаше, че за първи път показва някакво искрено чувство — че е трогнат от собствената си съдба, Вучич законно може да не е на власт известно време.

 

Дори Студентската листа да спечели мнозинство в Народното събрание, което става все по-малко вероятно заради подобната им кампания, режимът на Вучич ще продължи да се крепи. Новото професорско правителство няма да може да събори стълбовете му въпреки всички обещания. Те са подкрепяни отвън много по-здраво, отколкото ни се струва.

 

Тъй като обаче и режимът на Тито се разклати преди края си, както младежкото списание „Младин“ в онези отдавна отминали години, така и поддръжниците на SL остават с надеждатата, че колкото и да се е утвърдил режимът, той е изгнил и от другата страна.

 

Те обаче би трябвало ясно да представят и демонстрират това не на себе си и не на социалните мрежи, а на обикновения човек, гражданин на Сърбия, когото някои с такова удоволствие наричат обикновен жител — доживотен затворник, така да се каже, попаднал случайно в този район.

 

Сравнението на телевизионен предизборен дуел, на който присъства представител на правителството, с влизането на бандит в убежище е особено погрешно до степен на чудовищност. Защото смисълът на убежището не е да се живее в него завинаги, а да се използва временно, докато човек е в състояние да се защити, да се съпротивлява и трайно да преодолее насилието.

 

Ако съпротивата не може да бъде оказана на това място, пред публиката, тогава как е възможно това да се направи някъде извън общественото внимание? С други думи, ако не можеш да се бориш с политиката с думи, тогава какво можеш да направиш?

 

Ясмина Лукач, в „Данас“.