Защо застраховките поскъпват и как това засяга потребителите?
След атаките срещу кораби в Черно море застрахователите вече изискват значително по-високи премии за покриване на риска от военни действия.
Обичайно корабите имат застраховка на корпуса и оборудването, сходна с автомобилното „Каско“. Към нея може да има покритие за военен риск. При преминаване през район с повишена опасност обаче се начислява допълнителна премия, която зависи от маршрута и времето, прекарано в рисковата зона.
По-високите застрахователни разходи могат да увеличат цената за наемане на кораб и превоз на товари. Възможно е да поскъпне и застраховането на самия товар. Така допълнителните разходи постепенно могат да се прехвърлят върху цената на внесените стоки.
Капитан Тодор Георгиев, собственик на шипинг компания, съобщава, че след първите атаки застраховките на кораби и товари са поскъпнали три пъти.
„Миналата седмица след ударите в икономическата зона скочиха три пъти. Говоря застраховка за товар и застраховка върху кораба. Сега очакваме вече, след като е в близост до териториални води да скочат и застраховките при преминаването през териториални води“, заявява той пред БНТ.
Пред NOVA Георгиев прогнозира допълнително увеличение на застраховката за военен риск с три до четири пъти за кораби, които преминават през териториалните води на България и Румъния.
Той дава и конкретни примери за цената на риска. По думите му обичайната годишна застраховка „Военен риск“ за кораб с товароподемност 50 000 тона е около 70 000 долара. За друг тип кораб с товароподемност 33 000 тона разходът за седем дни в рисков район е достигал около 300 000 долара.
От Асоциацията на българските застрахователи също посочват пред NOVA, че повишеният риск в Черно море логично води до по-високи застрахователни премии.
Моряците също могат да поискат по-високо заплащане
Застраховките не са единственият фактор, който може да оскъпи морския транспорт.
Повишената опасност за екипажите създава риск от недостиг на моряци, които са готови да плават през Черно море. Това може да наложи допълнително заплащане за работа в опасни райони.
„Може да се получат откази от моряци да плават в такива райони, което е нормална практика. Както и да поискат по-високо заплащане“, обяснява пред NOVA капитан Золтан Сулай, управител на компания за наемане на моряци.
Според представители на морския бизнес съществува и риск част от големите западни корабни оператори да ограничат дейността си в региона.
Мениджърът на компания за морски застраховки Юри Станков предупреждава, че това може да освободи място за по-стари кораби, които плават под флагове с по-слаб контрол и не отговарят на най-високите международни стандарти.
По думите му става дума за плавателни съдове на възраст над 25 години, регистрирани под флагове от сивия и черния списък и обслужвани от класификационни организации извън водещата международна асоциация.
Има ли риск от поскъпване на горивата?
Една от потенциалните последици за България е увеличаване на разходите за доставка на суров петрол до рафинерията в Бургас.
Петролът пристига основно по море, а танкерите също са засегнати от по-високите застрахователни премии.
„Увеличаване на застраховките ще рефлектира в цената на нефта. Виждаме, че цените на нефта са високи, но всъщност те са високи, защото застраховката е много голяма“, заявява пред NOVA председателят на Балканската и Черноморска петролна асоциация Валентин Кънев.
По-скъпият транспорт може да увеличи разходите за доставка на суровината, но отражението върху крайните цени на бензина и дизела ще зависи и от международните петролни пазари, преработката и търговските надценки.
Въпреки опасенията правителството и „Лукойл“ уверяват, че към момента няма проблем с доставките.
Премиерът Румен Радев съобщи пред депутатите, че наличните запаси в рафинерията са достатъчни.
„В момента има достатъчно запаси в „Лукойл“ – има 140 000 тона петрол. Има още 420 000 тона за разтоварване. Проблеми с кораби, които пристигат в българските пристанища и които отплават от българските пристанища, аз не очаквам“, каза той.
От „Лукойл“ България също потвърждават пред NOVA, че няма отказани доставки на суров петрол, а наличните количества не дават основание за опасения.
Морският бизнес: Засега няма отказани поръчки
Въпреки поскъпването на застраховките корабният трафик към българските пристанища продължава.
„Засега нямаме отказани поръчки, засега поръчки вървят. Какво ще се случи утре или друг ден ще видим“, заявява пред БНТ Георги Иванов, собственик на корабна агенция.
Той предупреждава, че евентуално ограничаване на корабоплаването ще увеличи транспортните разходи и може да се отрази върху цените на продуктите и услугите.
Не всички представители на сектора обаче смятат, че има икономическо основание за по-високи застраховки на корабите, които посещават българските пристанища.
Председателят на Българската морска асоциация Пламен Русев признава, че рискът в Черно море е сериозен, но подчертава, че той е свързан най-вече с корабите, които обслужват пристанищата на Русия и Украйна.
„За нашите пристанища няма логични икономически основания да се вдигат застраховките“, заявява Русев пред БНТ.
Така морският сектор е изправен пред две различни оценки. Част от компаниите очакват ново рязко поскъпване на застраховките и транспорта, докато други смятат, че рискът за българските пристанища не оправдава подобно увеличение.
Засега доставките продължават, но продължителността на напрежението в Черно море и решенията на застрахователите ще бъдат определящи за това доколко допълнителните разходи ще достигнат до българските потребители.
