Така Министерство на отбраната официално се включва в Меморандума за сътрудничество между министрите на отбраната на редица партньорски държави, сред които Белгия, Дания, Финландия, Гърция, Румъния, Швеция и Турция. Основният фокус на проекта е изграждането на по-ефективен щит за защита срещу въздушни обекти, които се движат на височина под 150 метра – категория, която включва критично опасни обекти като крилати ракети, безпилотни летателни апарати и планиращи бомби.

 

Инициативата предвижда развитие на комплексни способности за откриване, разпознаване, проследяване и успешно неутрализиране на подобен тип заплахи. Това ще стане чрез интегрирането на съвременни платформи, сензори, ефектори и други високотехнологични решения. Самото сътрудничество ще се фокусира върху две ключови направления: реализирането на съвместни обществени поръчки и съвместното разработване на отбранителни способности, подкрепени от постоянен обмен на експертиза и технологичен опит.

 

Важна роля в процеса ще играе Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване (NSPA), която е натоварена със задачата да извърши пазарно проучване. Нейна отговорност ще бъде и изготвянето на специализиран каталог, съдържащ налични и бъдещи технологии, отговарящи на техническите изисквания на участващите страни. Това ще улесни оценката на възможностите и вземането на оперативни решения за бъдещи придобивания.

 

В рамките на проекта се отварят и нови възможности за българската отбранителна индустрия, която ще може да представи своите разработки и експертиза, както и да търси партньорства по съвместни проекти с други съюзнически държави. За да влезе официално споразумението в сила, предстои подписаната Нота да бъде изпратена за задължителна ратификация в Народното събрание.

 

Инициативите на НАТО за защита от нисколетящи заплахи придобиват изключителна стратегическа важност през последните години. След началото на войната в Украйна Черноморският регион се превърна в зона на повишен риск заради инциденти с падащи отломки от дронове и ракети в близост до границите на съюзнически държави като Румъния и България.

 

Подобни многонационални формати за съвместно придобиване целят да намалят разходите на отделните държави членки чрез мащабиране на поръчките, както и да гарантират оперативна съвместимост между въоръжените сили на съюзниците на източния фланг на НАТО. Участието на държави като Румъния, Гърция и Турция в същия меморандум създава предпоставки за изграждането на синхронизирана система за ранно предупреждение и противодействие в Югоизточна Европа и Черноморския басейн.