От ЕЦБ предупреждават, че продължителното поскъпване на енергията може едновременно да ускори инфлацията и да отслаби икономическия растеж. Засега базовата инфлация остава сравнително стабилна, а при заплатите не се наблюдават съществени промени. По-продължителен енергиен шок обаче може да доведе до допълнително поскъпване на стоките и услугите и да засегне икономиката по-сериозно.
В същото време условията за кредитиране се затягат, което допълнително ограничава икономическата активност. ЕЦБ подчертава, че ще продължи да взема решения според постъпващите данни, перспективите пред инфлацията и развитието на финансовите пазари. Основната цел остава инфлацията да се стабилизира на равнище от 2% в средносрочен план.
Запазването на лихвите беше очаквано от пазарите. Миналия месец централната банка увеличи ставките с по 0,25 процентни пункта за втори път през годината. Сега анализаторите очакват ново повишение през декември, последвано евентуално от още едно до средата на следващата година.
Причина за тези прогнози е ускоряването на инфлацията в еврозоната до 3,8% през септември при 3,2% през август. Равнището вече е почти двойно над целта на централната банка. Въпреки това последните икономически данни дават основания на ЕЦБ да не прибързва с ново затягане на паричната политика. Според оценки, цитирани от информационната агенция, институцията засега не вижда достатъчно основания за незабавна реакция, но би могла да промени курса си при ново изостряне на конфликта в Близкия изток и допълнително поскъпване на енергията.
Междувременно еврото се задържа относително стабилно преди решението, но през месеца загуби близо 2% спрямо долара и около 2,5% спрямо британската лира.
Допълнително предизвикателство пред ЕЦБ са финансовите проблеми на Франция. Доходността по десетгодишните френски държавни облигации премина за кратко 5% миналата седмица – за първи път от 2002 г. Впоследствие тя се понижи до 4,94%. Разликата спрямо доходността по германските облигации със същия матуритет достигна около 155 базисни пункта – най-високото равнище от есента на 2011 г.
Според анализатори обаче по-стабилната банкова система и защитните механизми, създадени след дълговата криза в еврозоната, намаляват опасността проблемите на Франция да се разпространят в целия валутен съюз.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард призова Париж да овладее дълга си чрез бюджетни мерки, вместо да разчита на намеса от страна на централната банка.
Решението на ЕЦБ идва след като и Федералният резерв на САЩ остави без промяна основната си лихва в диапазона 3,75–4%. Американската централна банка я повиши с 0,25 процентни пункта миналия месец, а пазарните очаквания са за ново увеличение през декември.
