Защо Зеленски подкрепи разговора с Путин?
Финландският президент Александер Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре проведоха 90-минутен телефонен разговор с Путин във вторник. Двамата призоваха руския президент да прекрати войната срещу Украйна.
Зеленски оцени положително инициативата и подчерта, че двете северноевропейски държави оказват значителна помощ на Киев.
„Наистина имаме много добри отношения с тези държави. Те действително помагат“, каза украинският президент пред журналисти.
Според него дипломатическата изолация на Путин на практика е приключила още през 2025 г., когато американският президент Доналд Тръмп се срещна с него в Аляска.
„След Аляска европейците също поддържат контакти с Русия. Просто не го правят толкова открито, колкото лидерите на Норвегия и Финландия“, каза Зеленски.
Той уточни, че комуникацията с Москва включва разговори между съветници по националната сигурност и разузнавателни служби. За част от тези контакти обществеността е научила едва след провеждането им.
Украинският президент открои прозрачността на финландско-норвежката инициатива. По думите му целите на разговора са били обсъдени предварително, а след него е предоставена подробна информация.
„Финландия и Норвегия показват, че искат да открият още един канал за комуникация, така че Европа да получава информация не само чрез Съединените щати, а Русия да чува определени неща директно“, обясни Зеленски.
Дания и Швеция се противопоставиха
Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че е „силно скептична“ към съвместния разговор с Путин.
Шведският премиер Улф Кристерсон също изрази несъгласие с подобен подход. Според него мирът трябва да бъде постигнат чрез сила, а не чрез отстъпки пред Русия.
Критиките не се ограничават до северноевропейските държави. Представител на европейска столица, пожелал анонимност, предупреди, че множество самостоятелни контакти с Москва могат да отслабят общата позиция на съюзниците.
Според него съществуващият формат за координация между Германия, Франция и Великобритания работи добре.
Паралелните национални инициативи обаче създават риск Европа да загуби единния си глас в дипломатическите усилия.
Италия настоява за общ европейски мандат
В Рим разговорът също предизвика недоволство. Италиански правителствени представители смятат, че инициативата показва липсата на съгласие кой трябва да представлява Европа в евентуалните мирни преговори.
Според италианската позиция постоянното създаване на нови дипломатически формати и самостоятелните действия на отделни държави могат да намалят влиянието на континента.
„Не можем да продължаваме да действаме хаотично и във формати, които се променят всяка седмица“, предупреди правителствен представител.
Италия настоява спешно да бъдат определени представители с общ европейски мандат, които да защитават интересите и сигурността на континента.
„Преговорите няма да чакат“, подчерта той.
Брюксел се дистанцира от инициативата
Европейската комисия реагира предпазливо и не отправи пряка критика към двамата северноевропейски лидери.
„Отбелязваме разговора, който се проведе изцяло на двустранна основа“, каза говорителят на Комисията Паула Пиньо.
Тя уточни, че дипломатическите контакти се осъществяват на различни равнища и в различни формати – с участието на държавни и правителствени ръководители, министри, дипломати и висши служители. По думите ѝ Европейският съюз също участва в този процес.
Основното разногласие е не толкова дали Европа трябва да има пряк контакт с Москва, а кой има право да говори от нейно име. Докато Зеленски вижда в откритите разговори възможност за допълнителен дипломатически канал, част от европейските правителства настояват първо да бъде постигната обща позиция и да се определи кой ще я представлява пред Кремъл.
