Протестите, които започнаха около Париж, в понеделник се разпространиха и към други градове, сред които Лил, Марсилия и Седан. Учениците блокират училища заради пренаселените класни стаи, голямото натоварване, недостига на учители и проблеми с учебните материали.

 

Демонстрациите на места прераснаха в сблъсъци. Френският вътрешен министър Лоран Нюнес съобщи за инциденти в около 180 учебни заведения, 164 ареста и 27 ранени – 12 ученици, трима учители и 12 полицаи. По френските медии бяха разпространени кадри с използване на факли и фойерверки, включително в училищни сгради, докато полицията отговаря със сълзотворен газ.

 

Премиерът Себастиен Льокорню определи ескалацията като безотговорна и заяви, че палежи, фойерверки и насилие около училищата не могат да бъдат оправдани. В същото време той признава необходимостта проблемите на гимназиите да бъдат чути.

 

Протестите вече се превърнаха и в политически спор. Образователният министър Едуар Жефре обвини лявата партия „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон, че използва блокадите за политически цели. Меланшон от своя страна обвини правителството в репресии и призова поддръжниците си да застанат зад протестиращите ученици. Льокорню отхвърли обвиненията и заяви, че те допълнително разделят обществото.

 

Социалното напрежение се развива в момент, когато правителството е под силен натиск заради състоянието на бюджета. Френският държавен дълг е достигнал около 3,6 трилиона евро и вече се равнява на 119% от БВП. Само три месеца по-рано съотношението беше 117,5%, при номинален дълг от 3,536 трилиона евро.

 

Това поставя все по-трудна задача пред Льокорню, който трябва да прокара бюджета за 2027 г. през силно фрагментиран парламент. Правителството планира икономии за около 54 млрд. евро и си е поставило за цел да сведе бюджетния дефицит до 5% от БВП през следващата година. Засега обаче не е ясно дали кабинетът ще успее да събере достатъчно подкрепа за мерките.

 

Натискът върху публичните финанси се увеличава и заради слабия икономически растеж и високите разходи за енергия. Франция вече изпитва трудности да изпълни по-амбициозната си цел за връщане на дефицита под европейския праг от 3% от БВП. Независими одитори и международни институции определят тази цел до 2029 г. като трудно постижима.

 

Предстоящият бюджет има и допълнително политическо значение. Той е последният голям фискален план, който правителството ще обсъжда преди президентските избори през следващата година. Вотът ще се проведе без Еманюел Макрон като кандидат, тъй като конституцията не му позволява да се кандидатира за трети мандат.

 

На този фон синдикатите на гимназистите призовават за национални блокади, а във вторник е планирана и стачка в публичния сектор. Очаква се около 40% от учителите в началните училища да не работят.

 

Така бюджетната криза и недоволството в училищата се наслагват едно върху още кризи в момент, когато Франция навлиза в година на предизборна мобилизация. Правителството трябва едновременно да намери подкрепа за болезнени бюджетни мерки и да овладее растящото обществено напрежение.