Протестите идват след четири седмици ученическо недоволство срещу отсъствието на учители, препълнените класни стаи и остарялата материална база. Повечето демонстрации са преминали мирно, но на места се е стигнало до сблъсъци.
Обвиненията в полицейско насилие също се увеличават, а няколко тежки случая с пострадали непълнолетни предизвикаха обществено възмущение.
Според информация на Euronews от източник, близък до френското Министерство на вътрешните работи, за събота са предвидени около 500 протестни акции и над 90 демонстрации. Данните са предварителни и не означават, че всички планирани прояви ще се състоят.
Властите предупреждават за възможни сблъсъци
Френските служби за сигурност са в повишена готовност заради опасения от насилие по време на демонстрациите.
Според източник на Euronews от обкръжението на вътрешното министерство радикални леви групи могат да се опитат да предизвикат сблъсъци с полицията и да преминат през охраняваните зони по маршрутите на шествията. Това е оценка на властите за възможен риск, а не информация за вече извършени действия.
Министерството предупреди, че няма да допуска блокиране на основни транспортни артерии и ключова инфраструктура.
В петък президентът Еманюел Макрон призова за спокойствие. Той подчерта, че правото на протест трябва да бъде напълно зачитано, но демонстрантите също трябва да уважават хората и тяхната собственост.
„Затова призовавам към спокойствие и уважение. Тези права трябва да бъдат запазени“, каза Макрон.
Тежки наранявания на деца и обвинения в полицейско насилие
Действията на френската полиция са под засилено обществено внимание след няколко тежки инцидента по време на ученическите протести.
Според съобщения в медиите 15-годишно момче е загубило едното си око, след като е било улучено с гумен куршум, изстрелян от полицейско оръжие. При друг случай 14-годишно дете е загубило ръката си, след като е вдигнало полицейска зашеметяваща граната.
Обстоятелствата около двата инцидента продължават да се разследват. Отговорността на конкретни служители не е окончателно установена.
След случая с тежко пострадалото дете френските власти временно спряха употребата на определен модел зашеметяващи гранати в рамките на ученическите протести. Мярката не представлява обща забрана на този вид полицейски средства.
В петък министърът на вътрешните работи Лоран Нуньес уточни, че зашеметяващи гранати могат да бъдат използвани на 17 октомври при изключително тежко насилие в градска среда.
Той подчерта, че подобни средства не се използват при спокойно протичащи демонстрации, а само при сериозни безредици.
Пред Сената във вторник Нуньес съобщи, че са започнали 36 разследвания по сигнали за предполагаемо полицейско насилие по време на ученическите протести.
Четири от случаите са свързани с наранявания, довели до осакатяване, а шест – със сериозни телесни увреждания.
Останалите разследвания са по сигнали за удари, обиди и предполагаемо сексуално насилие.
Възможно ли е завръщането на „жълтите жилетки“?
Демонстрациите на 17 октомври могат да дадат нов тласък на движението на „жълтите жилетки“, което предизвика продължителни протести във Франция през 2018 и 2019 г.
Тогава недоволството започна заради планираното увеличение на данъците върху бензина и дизела, но постепенно прерасна в по-широко движение срещу високите разходи за живот и икономическата политика на правителството.
В продължение на месеци демонстрантите излизаха по улиците всяка събота, блокираха кръгови кръстовища, магистрали и петролни складове. На много места се стигна до тежки сблъсъци с полицията.
Сега новата вълна от недоволство обединява икономически и социални искания с протестите на учениците срещу условията в образователната система.
Призивите за възраждане на „жълтите жилетки“ се разпространяват активно в социалните мрежи. Все още обаче не е ясно дали мобилизацията ще достигне мащабите на протестите отпреди осем години.
Напрежението се засилва и заради финансовите проблеми на Франция. Правителството се опитва да прокара бюджет с мерки за икономии през парламент без стабилно мнозинство. В същото време страната е изправена пред сериозни проблеми с публичния дълг и нарастващите разходи по заемите.
Стотици ранени полицаи, жандармеристи и ученици
Премиерът Себастиен Льокорню съобщи в четвъртък, че от началото на протестите са ранени 937 полицаи и жандармеристи.
По думите му пострадали са и 248 ученици и 149 служители в образователната система. Той посочи, че това е най-високият брой ранени, регистриран досега от френското Министерство на образованието.
Льокорню предупреди, че протестното движение на учениците от средните училища постепенно се превръща във „вълна от градско насилие“.
На този фон един от най-големите полицейски синдикати във Франция – Alliance Police Nationale, обяви, че ще подаде жалба срещу държавата за „застрашаване живота на други хора“.
Организацията обвинява властите, че дават противоречиви разпореждания на полицейските служители и ги оставят изложени на насилие и обществена враждебност.
„След проявите на съчувствие от страна на президента Макрон към участниците в безредиците и акцента върху диалога сега сме изправени пред неясни инструкции, противоречиви заповеди и повърхностни публични изявления“, посочва синдикатът.
От организацията твърдят още, че разминаването между публичните изявления на вътрешния министър Лоран Нуньес и устните инструкции към полицейските служители е станало непоносимо.
Политически обвинения за подстрекаване към насилие
Напрежението около протестите има и политическо измерение.
Правителството и политически противници обвиняват крайнолявата партия „Непокорна Франция“, че с острата си реторика насърчава насилието и допринася за общественото напрежение.
На 30 септември лидерът на партията Жан-Люк Меланшон призова поддръжниците си да се противопоставят на полицейската бруталност.
„Няма да има нито забрава, нито прошка за никого“, каза той.
Впоследствие Меланшон уточни, че подкрепя мирните форми на протест.
Националната мобилизация на 17 октомври събира различни групи с общо недоволство от поскъпването на живота и състоянието на обществените услуги. Докато правителството предупреждава за опасност от безредици, протестиращите настояват за по-добри условия на живот, по-високи доходи и промени в образователната система.
