През последните 20 години коефициентът на плодовитост в ЕС постоянно е бил под прага от 2,1 деца на жена, необходим за естественото възпроизводство на населението. През годините той е варирал между 1,34 и 1,57 живородени деца на жена.


В глобален мащаб общият коефициент на плодовитост за 2024 г. е 2,2 живородени деца на жена по данни на Световната банка. Това означава, че общият коефициент все още остава над прага, необходим за естественото възпроизводство на населението. Огромните разлики в различните части на света обаче показват сериозността на ситуацията.

 

Най-високи стойности са регистрирани в региони като Субсахарска Африка, където той е средно 4,3 деца на жена, а в отделни страни като Чад, Сомалия, Централноафриканската република и ДР Конго достига до 6,0 деца на жена. Съвсем различна е картината в Европейския съюз, Източна Азия и Тихия океан, където средните стойности са около 1,3 деца на жена. Някои територии и държави отчитат рекордно ниски стойности под 1 дете на жена. Такава е ситуацията в Макао (около 0,6) и Република Корея (около 0,7).


От общо 1 165 статистически региона в ЕС, за които има налични данни, 439 региона (37,7 %) са отчели общ коефициент на плодовитост под средното за ЕС през 2024 г., 714 региона (61,3 %) са отчели равнища над средното за ЕС, а 12 региона са отчели равнище, равно на средното за ЕС.

 

България е сред страните, които показват най-високи стойности по този показател. По данни на Световната банка за 2024 г. общият коефициент на плодовитост у нас е 1,7, а данните от Евростат показват, че 14 български региона отчитат коефициенти, по-големи или равни на 1,75. Същата е ситуацията и във Франция, както и в 6 региона в Германия, 3 региона в Словения, по 2 региона в Унгария, Нидерландия и Румъния и по един регион в Ирландия, Гърция, Хърватия и Словакия.

 

През 2024 г. общите равнища на плодовитост са особено ниски в Испания (най-вече в северозападната част и в някои островни региони) и в голяма част от Италия (особено в Сардиния). Най-ниските равнища — под 1,00 живородени деца на жена — бяха отчетени в 16 испански региона, 7 полски, 5 италиански, 3 гръцки и по 2 в Германия и Литва.

 

Два региона в България – Ямбол и Сливен – отчитат стойности над прага, необходим за естественото възпроизводство на населението, съответно 2,42 и 2,58 живородени деца на жена. Освен тях, стойности над прага на естествено възпроизводство са регистрирани само в три френски отвъдморски региона.

 

Ниският коефициент на плодовитост води до сериозни демографски, икономически и социални промени в дългосрочен план. Основните последици включват застаряване на населението, свиване на работната ръка, натиск върху социалните системи и риск от забавяне на икономическия растеж. За съжаление, опитите тенденцията да бъде обърната продължават да се провалят навсякъде, където държавите са изправени пред подобен проблем. Без отговор остава и въпросът как държавите могат да се адаптират към тази демографска реалност и едновременно с това да създадат условия, които да насърчат младите поколения да създават семейства и да имат деца.