„Внимателно наблюдаваме подготовката за изборите в Сърбия“, заяви Даниел Лоутън, заместник-помощник държавен секретар на САЩ, пред членове на Камарата на представителите. Докато Лоутън говореше високо за сътрудничеството и стратегическия диалог между Вашингтон и Белград, по парламентарните скамейки имаше конгресмени като Уилям Кийтинг и Джо Уилсън, които гледаха с подозрение.
„Силно съм загрижен за състоянието на свободата на медиите, върховенството на закона и условията за избирателите в Сърбия, което затруднява провеждането на демократични избори.“
„Ако вотът не е нито свободен, нито честен, сътрудничеството със САЩ ще бъде още по-голямо предизвикателство“, каза Кийтинг, член на Демократическата партия, в писмено изявление до BBC на сръбски език.
Властите в Сърбия, ръководени в продължение на 14 години от Александър Вучич и Сръбската прогресивна партия (СПП), многократно отхвърлят обвиненията в несправедливи условия на предишни избори.
Доколко Америка следи изборите в Сърбия?
След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари 2025 г., Сърбия и Западните Балкани рядко са били теми на разговор, дотолкова, че САЩ все още не са назначили нови посланици в повечето страни от региона.
Сърбия получи повече внимание това лято, когато Белград и Вашингтон подписаха Стратегическия диалог, но последва контраатака от Конгреса: републиканецът Уилсън и демократът Кийтинг предложиха Закона за Сърбия, в който остро критикуват властите и твърдят, че те „сриват демокрацията и култивират близки отношения с Русия, Китай и Иран“.
„Това е удивително рядко срещано развитие: предложеният закон да се фокусира върху недостатъците на една държава“, казва Едуард П. Джоузеф от Института за външна политика на университета „Джонс Хопкинс“ пред BBC.
Той не вярва, че законът може да доведе до голяма промяна във външната политика на САЩ спрямо Сърбия, защото „демократичният напредък не е приоритет за администрацията на Тръмп, която атакува и институциите в Америка“.
„Ключовото обаче е, че във Вашингтон – както в Конгреса, така и в Държавния департамент – има осъзнаване на възможността за изборни манипулации“, казва Джоузеф.
Позицията на САЩ към Западните Балкани беше значително повлияна от много по-големите геополитически предизвикателства пред Америка, като войните в Украйна и Газа и напрежението с Иран.
Последното също се отрази на вътрешната политика в Америка, тъй като петролният пазар беше нарушен, а цената на горивата се повиши значително.
Америка като цяло е по-малко загрижена за Европа, обяснява Майкъл Полт, бивш посланик на САЩ в Белград.
„Както демократите, така и републиканците са загрижени за трансатлантическите отношения и за напрежението между онези части на Европа, които ценят западните ценности, и онези, които се доверяват на автократи“, каза Полт.
Сърбия е известна с външната си политика на „седене на много столове“.
Въпреки че официално е кандидат за членство в Европейския съюз, страната не е налагала санкции на Русия от началото на инвазията в Украйна, поддържа отношения с Киев и тясно си сътрудничи с Китай, Израел и САЩ.
„Режимът на Вучич унищожава демокрацията в Сърбия, като същевременно приравнява страната с военнопрестъпника Путин, Комунистическата партия на Китай и терористичния режим в Техеран“, казва републиканският конгресмен Джо Уилсън с остър тон в писмен отговор до BBC.
Законът за Сърбия, на който той е съавтор, също споменава условията за изборите, но той е далеч от приемане.
Въпреки че Тръмп намали правомощията на Конгреса и често издава изпълнителни заповеди, силата на законодателите не бива да се подценява, особено не в година на междинни избори.
„Конгресът даде ясен сигнал на сръбските власти, че изборите трябва да бъдат свободни и честни.“
Според някои консервативни кръгове във Вашингтон отношенията на Балканите са въпрос, с който ЕС трябва да се занимае преди всичко, особено след последната кампания на Тръмп и политиката „Америка на първо място“.
Събитията на място обаче показаха, че това е сложно.
„Усилията на ЕС да тласне Сърбия повече към Запада са просто провал и ще бъдат възприети така от администрацията на Тръмп.“
Има ли разделения в Конгреса?
Уилсън и Кийтинг са най-изявените критици на Сърбия в Конгреса, но в тази зала има и такива, които поддържат добри отношения с властите в Белград.
Сред тях е републиканката Клаудия Тени, съпредседател на сръбската фракция в Конгреса.
„Камарата на представителите има 435 членове, а Сенатът – 100, и е естествено да има различни гледни точки.“
„Не е изненадващо, че има пламенни съюзници на Сърбия, като Тени, но и много критични членове, като сенатор Джийн Шахин“, обяснява Аманда Торп от Атлантическия съвет във Вашингтон пред BBC.
Бъдещи отношения между Сърбия и Америка
Външната политика на Сърбия е известна на Държавния департамент и въпреки критиките от Конгреса, изглежда, че официален Вашингтон все още е готов да я толерира.
Неизвестна за Америка е външната политика на Студентската листа, която накратко обяви, че не е за налагането на санкции срещу Русия.
„Това е очаквано — и в американските избори вътрешните въпроси винаги са доминирали над външната политика“, казва Майкъл Полт, бивш посланик.
Студентската листа действа като „всеобхватно“ политическо движение, фокусирано върху борбата с корупцията.
„Това е предизвикателството на много движения, защото всичко започва от недоволство и след това постепенно се оформя в политическа програма.“
„Тя ще трябва да се дефинира с времето, особено ако дойде на власт“, казва Аманда Торп от Атлантическия съвет.
„По-важно от това кой е на власт е какви стратегически решения ще вземат и дали ще елиминират руското и китайското влияние“, смята Макс Приморац от фондация „Херитидж“.
