В рамките на часове целият град с население от около 250 000 души беше изолиран, а кварталът Фарш ал-Хава, най-близо до мястото на нападението, беше до голяма степен разрушен. До неделя сутринта от индустриалната зона, в която e имало автосервизи, голям завод за керамика и други предприятия, са останали предимно отломки.
Междувременно израелските сили са започнали да опразват и друг квартал – Айн Деир Баха, откъдето според твърденията на армията произхождал поне един от двамата нападатели. И двамата бяха убити на място. По данни на общината в Хеврон операцията е довела до разселването на 370 семейства, или близо 2000 души.
Израелската армия твърди, че жителите са напуснали доброволно и че цивилните, пожелали да се евакуират, са получили разрешение временно да напуснат района. Военните обясняват операцията с твърдението, че около 2000 жители на района принадлежат към клана Джабаа, от който според тях произхождат нападателите, и твърдят, че кланът е свързан с Хамас. Местните жители обаче оспорват както мащаба на тази общност, така и обвиненията, като посочват, че тя наброява най-много около 150 души и няма известна репутация на радикална група.
Палестинците в окупирания Западен бряг нямат право да гласуват на израелските избори във вторник, но резултатът от тях може да има сериозни последици за живота им.
Към неделя вечерта пътищата към и от Хеврон са останали затворени за автомобили, а достъпът до града е бил ограничен с тежки метални бариери.
Кметът на Хеврон Юсеф ал-Джабари определя действията на израелските власти като колективно наказание. Той обвинява армията, че извежда хора от домовете им и възпрепятства достъпа на журналисти до района, за да не се документира случващото се.
„Нетаняху и неговата банда използват палестинска земя, за да прогонват палестинци, затварят града и джамията, за да постигнат политическите си цели“, посочва кметът, цитиран от изданието.
Израел гледа още по-надясно
Парламентарните избори в Израел се провеждат след три години регионални конфликти и дълбоки обществени разделения. Социологическите проучвания преди вота показват оспорвана надпревара между управляващата коалиция на Бенямин Нетаняху и опозицията, а центристът Гади Айзенкот се утвърждава като един от основните му съперници.
Вотът е първият след нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г., при което загинаха близо 1200 души, а 251 бяха отвлечени. Нетаняху защитава управлението си с аргумента, че военните операции в Газа, Ливан и Иран са намалили заплахите за Израел. Част от избирателите обаче го обвиняват за провала на службите за сигурност и настояват за независимо разследване на атаките.
Бившият началник на Генералния щаб Гади Айзенкот привлича подкрепа с обещания за разследване на събитията от 7 октомври, реформа в отношенията с ултраортодоксалните общности и защита на демократичните институции. Той определя изборите като решение за идентичността на Израел и за това дали страната ще бъде демократична, либерална и толерантна. Нетаняху от своя страна води кампания с акцент върху националната сигурност и предупреждава, че опозицията може да изложи страната на нови рискове.
Атаките от 7 октомври засилиха подкрепата за крайнодесните сили сред част от израелското общество. Някои избиратели, които традиционно са гласували за „Ликуд“ на Нетаняху, заявяват, че вече предпочитат още по-твърди позиции спрямо палестинците. В същото време други настояват за политическа промяна и за по-голяма отчетност на управляващите.
Въпреки острото противопоставяне между властта и опозицията, различията им по палестинския въпрос остават ограничени. Основните опозиционни лидери подкрепят в различна степен израелските селища на окупирания Западен бряг, а никой от тях не предлага ясен ангажимент за пълноценна палестинска държавност.
Изборите може да завършат без ясно парламентарно мнозинство и да доведат до нова политическа безизходица. При подобен сценарий арабските партии в Израел могат да се окажат решаващи за съставянето на следващото правителство. Тази перспектива е до голяма степен избягвана досега от основните еврейски политически сили.
