Сривът повлече надолу и технологичния индекс Nasdaq, който приключи с понижение от 1,4%. Разочароващите резултати на Alphabet, както и отчетите на Amazon и Intel, насочиха инвеститорите към по-сигурни активи.
Един от основните поводи за тревога е, че новият режим на търсене с изкуствен интелект в Google започва да променя начина, по който потребителите използват услугата, и да ограничава възможностите за печалба от реклами. При него хората получават директни разговорни отговори, вместо традиционния списък с линкове към сайтове. Така обаче намалява пространството за показване на реклами.
Филип Шиндлер, главен бизнес директор на Google, признава, че заявките през AI Mode водят до по-ниска монетизация в сравнение с традиционното търсене. Именно този бизнес остава основен източник на приходи за компанията, което засилва опасенията на инвеститорите, че новите AI инструменти могат да подкопаят досегашния ѝ бизнес модел.
„Притесненията са свързани с търсенето“, коментира Дейвид Вагнер от Aptus Capital Advisors. Според него на пазар, който се опасява, че AI чатботовете могат да отнемат от позициите на традиционната търсачка, инвеститорите очакват ускоряване на растежа, а не забавяне.
Приходите от търсачката и рекламния бизнес са нараснали с 12% на годишна база до 63,4 млрд. долара през третото тримесечие. Резултатът обаче остава под прогнозите на анализаторите за 64,9 млрд. долара и е значително по-слаб от почти 20-процентния годишен ръст, отчетен по-рано през годината.
В същото време Alphabet увеличава мащабно инвестициите си в изкуствен интелект. Капиталовите разходи на компанията са достигнали 51,3 млрд. долара за тримесечието спрямо 44,9 млрд. долара през предходните три месеца. Финансовият директор Анат Ашкенази потвърди прогнозата, че инвестициите за цялата година могат да достигнат 205 млрд. долара. Това означава, че само през последното тримесечие разходите могат да нараснат до около 73,1 млрд. долара.
Мащабната инвестиционна програма вече се отразява сериозно на паричните потоци. За трите месеца до края на септември свободният паричен поток на Alphabet е отрицателен – минус 9,1 млрд. долара. Това е едва второто тримесечие с подобен резултат, откакто Google стана публична компания през 2004 г.
Освен инвестициите в центрове за данни, оборудване и енергия, Google е поела и бъдещи финансови ангажименти за над 1 трилион долара, свързани с покупки, наеми и други разходи за инфраструктура. За да финансира експанзията, Alphabet вече поема десетки милиарди долари дълг. През юни компанията обяви и планове да набере около 85 млрд. долара чрез емитиране на акции – първата подобна операция от повече от две десетилетия, след години, в които основно изкупуваше обратно собствените си книжа.
Общите приходи на Alphabet са се увеличили с 25% до 127,6 млрд. долара, но и този резултат е малко под очакванията на анализаторите. Нетната печалба е спаднала с 25% до 26,2 млрд. долара при прогнози за 37,3 млрд. долара. Върху нея са повлияли и промените в стойността на инвестиционния портфейл на компанията, включително участието ѝ в SpaceX. Спадът в оценката на космическата компания на Илон Мъск е допринесъл за загуба от 8,7 млрд. долара от дялови инвестиции.
Оперативната печалба, която не включва тези инвестиционни загуби, е нараснала с 30% до 40,6 млрд. долара, но също не е достигнала прогнозите на Уолстрийт. Допълнителен натиск върху паричните потоци е оказало и плащане от 5,2 млрд. долара за уреждане на глоба, наложена от европейските регулатори през 2018 г.
