Предстоящите срещи на върха между ЕС и Канада на 29 и 30 октомври, както и тази с Великобритания на 20 ноември, ще предоставят на Брюксел ключова възможност да отстоява позицията си на най-високо политическо равнище.
До момента ЕС и неговите държави членки осигуряват 80% от външната помощ за Украйна. „Спешно се нуждаем други партньори да се включат“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Брюксел вече се е ангажирал със заем в размер на 90 милиарда евро за периода 2026–2027 г., който трябва да покрие около две трети от общите нужди на Украйна. Очаква се останалите международни партньори, сред които Канада, Япония, Южна Корея, Австралия и Норвегия, да осигурят допълнителни 45 милиарда евро. Голяма част от тези средства обаче пристигат със закъснение, тъй като редица правителства все още не са финализирали или отпуснали обещаната помощ. Същевременно прогнозната сметка за 2027 г. продължава да нараства, докато Русия ескалира военните си нападения, конфликтът между САЩ, Израел и Иран повишава глобалните разходи, а Вашингтон постепенно променя фокуса си към позиции, по-благоприятни за Москва.
Към момента Великобритания е поела ангажимент за общо 25 милиарда паунда помощ за Украйна, докато Канада е обещала еквивалента на 5,4 милиарда евро под формата на военна помощ и 8,2 милиарда евро пряка финансова подкрепа. От началото на пълномащабната руска инвазия насам ЕС и неговите членки са предоставили общо над 231 милиарда евро.
„По време на срещите ми в Банкок необходимостта от осигуряване на финансова подкрепа за Украйна през 2027 г. беше основна тема“, каза еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
Служители от европейските институции изрично подчертаха, че отправеният натиск не е критика към Великобритания или Канада, които са доказани и силни съюзници на Киев. Проблемът се състои в това, че нуждите на украинската държава лавинообразно нарастват. Този казус идва в изключително чувствителен момент, когато политическата подкрепа за Украйна предстои да бъде изпитана в серия от избори в Европа. Във Франция крайнодясната фаворитка Марин льо Пен публично обеща да прекрати помощта, ако бъде избрана през 2027 г., а в Италия премиерът Джорджия Мелони е изправена пред сериозни предизвикателства от страна на благосклонния към Русия Роберто Ванначи.
В опит да засили сътрудничеството, Урсула фон дер Лайен предложи Канада да стане първият асоцииран член на ЕС, като срещата на върха в Монреал през октомври ще бъде ключов етап за развитието на тази идея. Предвижда се Отава да се включи в европейската програма SAFE, която финансира съвместни отбранителни поръчки. От Канцеларията на тайния съвет на Канада чрез говорителката Катрин Серийо потвърдиха, че страната „е и беше непоколебим поддръжник на Украйна“, като вече е ангажирала близо 26 милиарда канадски долара помощ.
Очаква се срещата с Великобритания да доведе до напредък по обещаното от министър-председателя Анди Бърнам рестартиране на отношенията с блока, включващо споразумения за младежка мобилност, храни и търговия с емисии. Паралелно с това ЕС оказва дипломатически натиск върху Япония да увеличи приноса си, след като Токио вече е отпуснал приблизително 20 милиарда долара помощ за Киев. От своя страна Австралия засега обяви, че все още не е получила официално искане за допълнително финансиране за 2027 година.
