На тази дата през 1517 г. германският монах и богослов Мартин Лутер поставя началото на Протестантската реформация. Според историческата традиция той приковава към вратата на Замъковата църква във Витенберг своите прочути 95 тезиса, с които оспорва практиката на Католическата църква да продава индулгенции. Срещу заплащане вярващите можели да получат опрощаване на грехове или да помогнат на починалите си близки да избегнат наказание в отвъдния живот. Лутер отхвърля тази практика и защитава разбирането, че спасението идва чрез вяра и Божията благодат, а не чрез пари или посредничеството на църковната йерархия.

 

Първоначално тезисите са насочени към богословски спор, но бързо предизвикват много по-мащабно движение. Реформацията променя религиозната карта на Европа, води до възникването на протестантството и оказва дълбоко влияние върху политиката, културата и обществения живот на континента. Последвалите религиозни конфликти продължават поколения наред.

 

Векове по-късно, на 31 октомври 1922 г. Бенито Мусолини официално поема поста министър-председател на Италия след т.нар. Поход към Рим. Страната по това време е разтърсвана от икономическа криза, социално напрежение и политическа нестабилност след Първата световна война. Фашисткото движение на Мусолини набира влияние сред националистите, ветераните и консервативните среди, представяйки се като преграда срещу заплахата от комунистическа революция.

 

В края на октомври десетки хиляди фашистки бойци, известни като черноризци, се насочват към Рим с искане за участие във властта. Правителството на Луиджи Факта предлага въвеждане на извънредно положение, но крал Виктор Емануил III отказва да подпише съответния указ. Вместо да разпореди военна съпротива, монархът кани Мусолини да състави правителство. На 31 октомври той полага клетва като премиер.

 

Първоначално Мусолини управлява в коалиция с други политически сили, но постепенно концентрира властта в ръцете си и премахва демократичните ограничения. В следващите години Италия се превръща във фашистка диктатура.

 

На същата дата през 1984 г. е убита Индира Ганди – първата жена министър-председател на Индия и една от най-влиятелните фигури в политическия живот на страната. Покушението е извършено в Ню Делхи от двама нейни телохранители сикхи – Беант Сингх и Сатвант Сингх.

 

Няколко месеца по-рано, през юни 1984 г., по заповед на правителството индийската армия провежда операция „Синя звезда“ срещу въоръжени сикхски сепаратисти, укрепили се в Златния храм в Амритсар – най-свещеното място за сикхската общност. Военната акция причинява разрушения и човешки жертви и предизвиква силно възмущение сред сикхите в Индия и по света.

 

На 31 октомври Ганди се разхожда в градината на резиденцията си, където предстои да даде интервю на британския актьор Питър Устинов. По пътя си тя е простреляна от двамата охранители.

 

Убийството предизвиква тежка политическа криза и вълна от антисикхско насилие в Индия. В последвалите размирици са убити хиляди сикхи. За нов министър-председател е избран синът ѝ Раджив Ганди, който поема управлението след смъртта на майка си.