Нестинарството в село Българи не е просто поредният фолклорен събор или туристическа атракция – това е жив, мистичен ритуал, който ЮНЕСКО призна за част от световното нематериално културно наследство. Корените му са толкова дълбоки, че никой не може да каже със сигурност къде свършва християнството и къде започват древните езически тайнства.
Всичко започва още в ранни зори с „обличането“ на нестинарските икони в червен плат и процесията до свещения извор.
Кулминацията обаче настъпва, когато мракът погълне селото. Огромният огън, който е горял през целия ден в центъра на площада, се разстила в перфектен огнен кръг с дебелина няколко сантиметра.
Тогава забива тъпанът – със специфичен, монотонен ритъм, който местните наричат „нестинарски подсъв“. Музиката буквално диктува пулса на вечерта и вкарва избраните в състояние на транс. В този момент, с вдигнати към небето ръце и иконата на Св. св. Константин и Елена пред гърдите си, нестинарите пристъпват с боси крака върху светещите въглени.
Гледката е едновременно красива и стряскаща за външния наблюдател. Лицата на хората в огъня са бледи, очите им гледат някъде отвъд тълпата, а стъпките им са леки, сякаш едва докосват жаравата. Според поверието в тази нощ нестинарите могат да виждат в бъдещето и да предсказват какво очаква селото.
Най-голямата загадка обаче остава след края на танца. На сутринта, след като са преминали десетки пъти през температура от няколкостотин градуса, по стъпалата на истинските нестинари няма да има нито едно изгаряне, нито една рана. Кожата им остава мека, сякаш никога не са докосвали огън. Феномен, който науката и до днес не може напълно да обясни, но който Странджа пази свято всяка година точно на 3 юни.
