Предложението за обсъждане на мерки за намаляване на потреблението идва от Ирландия, която в момента председателства Съвета на ЕС и ръководи преговорите между държавите членки
Цените на природния газ са се повишили със 140% от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, а в сряда петролът сорт „Брент“ се търгуваше за 110 долара за барел.
Ирландското председателство предупреждава, че дори конфликтът да приключи, последиците за петролните пазари могат да продължат месеци, а отражението върху доставките на природен газ – години.
Европа е изправена пред риск от недостиг на газ през зимата
Досега европейските представители определят цените на енергията като най-сериозната последица за ЕС от конфликта в Близкия изток.
Още през септември еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен призова за втори път държавите членки да обмислят мерки за ограничаване на енергийното потребление.
Наскоро европейските оператори на газопреносни системи предупредиха, че при силно застудяване през зимата ЕС може да се изправи пред недостиг на природен газ, равняващ се на 12–15% от потреблението.
Към 20 октомври европейските газохранилища са запълнени на 74%, сочат данни на браншовата организация Gas Infrastructure Europe. Това е най-ниското равнище за този период от 2011 г. насам.
Близо осем месеца след военните удари, довели до затварянето на Ормузкия проток, ситуацията остава сериозна. През този стратегически морски маршрут обичайно преминават около 20% от световния транзит на петрол и газ. Особено уязвими към поскъпване и прекъсване на доставките са дизеловото гориво и авиационното гориво.
Какви ограничения обсъжда Европейският съюз?
Европейската комисия разполага с все по-малко възможности да смекчи последиците от енергийната криза. Затова министрите ще обсъдят дали намаляването на потреблението трябва да стане част от общия европейски отговор наред с освобождаването на стратегически резерви и финансовата подкрепа.
В документа на Съвета на ЕС, цитиран от Euronews, се поставят няколко въпроса:
„Какви са поуките от координацията на ЕС при справянето с енергийните последици от конфликта в Близкия изток и как Съюзът трябва да се подготви за сценарий, при който Ормузкият проток остане частично или напълно затворен през следващите месеци? Какви мерки за намаляване на потреблението, ако изобщо са необходими такива, трябва да бъдат разгледани на равнище ЕС?“.
Документът не предлага конкретни ограничения и не означава, че държавите членки вече са постигнали съгласие за въвеждането им. Целта на предстоящата дискусия е да се установи доколко правителствата са готови да предприемат общи действия за управление на потреблението, ако прекъсванията на доставките продължат.
Обсъждането показва нарастващите опасения, че ЕС не може да гарантира енергийната си сигурност единствено чрез внос и освобождаване на стратегически резерви, ако един от основните световни маршрути за доставки остане блокиран.
Стратегическите резерви и усилията за осигуряване на доставки
Във вторник френският президент Еманюел Макрон успя да договори доставки на дизелово гориво от държави в Персийския залив. Саудитска Арабия предложи и допълнителни количества суров петрол за европейския пазар с доставки от края на октомври до средата на ноември.
Тези действия последваха споразумението на Г-7 за освобождаване на допълнителни количества петрол от стратегическите резерви под натиска на Вашингтон.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) също обяви готовност да координира ново освобождаване на петролни резерви от държавите членки, ако те пожелаят това, за да противодействат на растящите цени.
Испания вече потвърди, че през октомври ще освободи 4,4 млн. барела петрол от стратегическите си запаси в изпълнение на поет по-рано ангажимент за извънредни действия.
Недели без автомобили и ограничения за бизнеса?
Малко след началото на американско-израелските удари срещу Иран Международната агенция по енергетика представи план от 10 мерки за намаляване на потреблението на петрол.
Сред тях е идеята за „недели без автомобили“ – практика, която се използва широко по време на енергийната криза през 70-те години на миналия век.
Други възможни действия включват доброволни призиви към домакинствата и предприятията да пестят енергия, както и целеви ограничения на потреблението в определени икономически сектори. Изборът на мерки ще зависи от тежестта на кризата.
Подобни инициативи обаче пораждат въпроси за разпределението на тежестта между гражданите и бизнеса. Трябва да се прецени дали индустрията да бъде подложена на ограничения и как да бъдат защитени уязвимите домакинства, без допълнително да се отслаби конкурентоспособността на европейската икономика.
Общи европейски мерки или решения на отделните държави?
Основният въпрос пред енергийните министри е дали намаляването на потреблението трябва да бъде координирано на европейско равнище, или всяко национално правителство да определя собствените си мерки.
Общ подход би могъл да предотврати конкуренцията между държавите за ограничените енергийни доставки. Същевременно страните от ЕС са изложени в различна степен на риска от недостиг на газ, имат различни цени на електроенергията и различни потребности на промишлеността.
На масата за обсъждане остава и предложение на Европейската комисия, представено по време на срещата на Европейския съвет на 15–16 октомври, за обединяване на енергийното търсене на равнище ЕС.
Целта е Брюксел да координира потребностите от енергия и разпределението на доставките между държавите членки според техните нужди.
Засега не е взето решение за въвеждане на ограничения. Предстоящата среща на 29 октомври трябва да покаже дали държавите от ЕС са готови да включат намаляването на потреблението сред общите мерки срещу задълбочаващата се енергийна криза.
