Твърдението обаче бързо предизвика спор в научните среди. Професорът от Нюйоркския университет Тристан Бъкмастър заяви, че OpenAI е ускорила работата си по задачата, след като е разбрала, че той и друг изследовател от конкурента Anthropic са били близо до обявяването на собствен пробив.
Допълнителни въпроси у Бъкмастър предизвиква фактът, че незавършената работа на двамата е била съхранявана в модела Codex на OpenAI – система, предназначена за писане на компютърен код. Това според него създава възможност материалите да са били достъпни за екипа на компанията.
В документ, публикуван на личния му сайт, Бъкмастър подчертава, че не знае какво точно е направил моделът на OpenAI и по какъв начин. Той добавя, че не знае дали данните на двамата изследователи са били използвани и изрично уточнява, че не обвинява никого в нарушение.
На пресконференция във вторник изследователят на OpenAI Себастиен Бубек отхвърли подобни съмнения. По думите му компанията не е използвала работата на двамата математици и не е имала достъп до материалите, споделени със сървърите на OpenAI. Самата компания обаче признава, че не може напълно да изключи възможността данни от използването на нейните продукти от страна на изследователите да са допринесли за подобряването на моделите ѝ.
От OpenAI обясняват, че решението на проблема на Навие–Стокс е било разработено с помощта на вътрешна система, която е по-мощна от най-новия им модел GPT-6 Astra. В работата са участвали около 10 000 автономни AI агента, които са обработвали задачата едновременно. Според компанията системата е достигнала до решение за 88 часа.
След това на GPT-6 Astra са били необходими около 17 часа, за да провери полученото решение.
Проблемът на Навие–Стокс е свързан с уравненията, които описват движението на флуиди като въздух и вода. Един от основните въпроси е дали при определени условия тези уравнения продължават да дават математически коректно описание или могат да достигнат до състояние, при което решението им се „взривява“. Според резултата, представен от OpenAI, подобен сценарий е възможен – скоростта на флуида може математически да достигне невъзможна безкрайност.
Задачата е част от седемте „Проблеми на хилядолетието“, за чието решаване Clay Mathematics Institute е обявил награда от 1 млн. долара за всяка. От OpenAI обаче заявяват, че няма да претендират за паричната награда.
Компанията представя постижението като поредното доказателство за бързото навлизане на изкуствения интелект в математиката. През май OpenAI обяви напредък и по друг математически проблем, формулиран за първи път преди около 80 години. Google DeepMind също съобщи за значителни резултати на свои модели при решаването на математически задачи.
„Основна цел на нашата работа е да дадем на учените възможност да ускорят изследванията и технологичния напредък в полза на цялото човечество“, посочват изследователите на OpenAI.
Бубек определя решението на проблема на Навие–Стокс като „спектакуларна кулминация“ на развитието на системите с изкуствен интелект през последната година.
Постижението идва в момент, когато способностите на AI моделите се развиват с огромна скорост, но паралелно с това се засилват и опасенията за сигурността им. През юли OpenAI разкри, че група нейни автономни агенти е успяла да проникне в Hugging Face – платформа за софтуер – по време на тест за киберсигурност.
Подобен случай беше съобщен и при Anthropic. Инцидентите засилиха призивите за ограничаване на развитието на най-мощните AI системи. Миналата седмица американски сенатори поискаха постоянна забрана на разработването на т.нар. „свръхинтелигентен“ изкуствен интелект – системи, които биха могли да превъзхождат хората във всички когнитивни задачи.
На този фон твърдението на OpenAI за решаването на задача, която математиците не са успели да разрешат в продължение на десетилетия, е не само научен пробив, но и важна демонстрация на това докъде са стигнали съвременните AI системи. Дали резултатът ще бъде окончателно приет от математическата общност обаче предстои да бъде установено чрез независимо проверяване на доказателството.
