Срещата на 15 и 16 октомври показа колко трудно ЕС намира общи решения, когато трябва едновременно да осигури подкрепа за Украйна, да ограничи бюджетните разходи и да защити европейската икономика.
Украйна поиска още 70 млрд. евро, ЕС търси откъде да ги осигури
Напрежението между украинския президент Володимир Зеленски и американския му колега Доналд Тръмп доминира втория ден от срещата. Европейските лидери изразиха подкрепа за Зеленски и обещаха да запазят санкциите срещу Русия, докато тя продължава пълномащабната си агресия срещу Украйна.
Те осъдиха и договорката между Тръмп и руския президент Владимир Путин за доставки на дизелово гориво. Според Euronews българският министър-председател се е разграничил от позицията на останалите европейски лидери и е подкрепил споразумението.
Подкрепата в Брюксел дойде на фона на нови критики от Тръмп към украинския президент. Американският държавен глава определи Зеленски като по-труден партньор за преговори от Путин, настоя за нови избори в Украйна и нарече украинските удари срещу руски петролни рафинерии „позор“.
„Защитавам единствено интересите на Украйна и украинския народ. Бяхме нападнати, територията ни беше окупирана, а хората ни бяха убити. Напълно логично е да имаме право да се защитаваме“, каза Зеленски.
Той добави, че украинците ще продължат да живеят, да се борят и най-вече да живеят с достойнство.
В Брюксел Зеленски поиска допълнителни 70 млрд. евро финансова и военна помощ за 2027 г., за да може страната му да се противопостави на засилващите се руски атаки.
Искането променя досегашните финансови разчети на ЕС. Според Euronews европейските институции са предвиждали заемът от 90 млрд. евро, договорен през 2025 г., да покрие нуждите на Киев както през 2026 г., така и през 2027 г.
Европейските лидери възложиха на Европейската комисия да подготви предложение за осигуряване на необходимите средства. Решението обаче няма да бъде лесно.
Поскъпването на заемите прави нов общ европейски дълг трудно приемлив за част от държавите. Използването на замразените руски активи продължава да предизвиква политически разногласия. Двустранните вноски пък могат да прехвърлят основната финансова тежест върху ограничен брой по-богати страни.
Бюджетът на ЕС – преговорите започват практически отначало
Лидерите не постигнаха съществен напредък и по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.
Основното противопоставяне остава между държавите, които настояват за ограничаване на разходите и националните вноски, и страните от Южна и Източна Европа, които защитават финансирането на политиката на сближаване.
Предложението на ирландското председателство за съкращаване на общия бюджет със 141 млрд. евро вече е отпаднало от преговорите. То трябваше да удовлетвори държавите, които настояват за по-строга финансова дисциплина, но срещна сериозна съпротива.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща поема водещата роля в търсенето на компромис. Очаква се през следващите седмици да представи нов вариант, вероятно преди извънредната среща на върха, насрочена за 26 ноември.
Основните му задачи ще бъдат да ограничи националните вноски, да преработи предложенията за общоевропейски данъци и да възстанови част от механизмите за гъвкаво използване на бюджетните средства.
Все по-сериозен проблем обаче е липсата на усещане за спешност. Представители и на двата лагера вече открито признават, че не се чувстват притиснати да постигнат споразумение до края на годината.
Според опитни европейски преговарящи това може да се окаже опасно. Ако декември приключи без договорен бюджет, преговорите могат да се проточат и през следващия изборен период, когато политическата обстановка в Европа може да се промени.
Миграцията – сближаване между Италия и Испания, но нов спор с Дания
Миграционната политика отново раздели европейските лидери, въпреки че срещата донесе известен напредък в отношенията между Италия и Испания.
Премиерите Джорджа Мелони и Педро Санчес направиха първа стъпка към разрешаване на спора за граничния контрол, възникнал след кризата в Сеута.
Временните италиански проверки по границата трябваше да приключат в четвъртък вечерта, но бяха удължени със седмица, за да съвпаднат с изтичането на испанските мерки на 22 октомври. Дотогава вътрешните министри на двете страни трябва да договорят нови решения.
Сближаването между Рим и Мадрид обаче не намали напрежението между Испания и Дания.
Датският премиер Мете Фредериксен остро разкритикува испанския план за уреждане на правния статут на 600 000 мигранти.
„Поисках от Европейската комисия да проучи какво се случва, когато една държава прави почти точно обратното на това, което правим всички останали“, каза Фредериксен, без да назовава директно Испания.
Преди официалните разговори Мелони, Фредериксен и нидерландският премиер Роб Йетен организираха неформална среща с още 17 европейски лидери. Те обсъдиха нови подходи за ограничаване на миграцията, включително извънредни мерки, които биха позволили временно спиране на процедурите за кандидатстване за убежище при кризи.
Италия, Дания и Полша настояха в заключенията от срещата да бъде включен призив за избягване на мерки, които могат да насърчат незаконната миграция. Предложението срещна съпротива от Испания и Франция.
В окончателния текст остана по-общ призив Европейската комисия да координира действията си с държавите членки срещу различните форми на използване на миграцията като инструмент за натиск.
Китай – ЕС подготвя нови инструменти за защита на индустрията
За разлика от бюджета и миграцията, търговските отношения с Китай донесоха по-ясно съгласие.
Европейските лидери поискаха от Комисията да разработи нови инструменти за защита на европейската индустрия от китайската конкуренция. Сред обсъжданите мерки са защитни квоти и мита, насочени най-вече към химическата промишленост и машиностроенето.
Решението идва въпреки постигнатата наскоро договорка между Брюксел и Пекин за ограничаване на вноса на хибридни автомобили.
Търговският дефицит на ЕС с Китай достига около 360 млрд. евро. Химическата индустрия и машиностроенето са сред секторите, които изпитват най-силен натиск от евтиния китайски внос.
Според данни на китайските митници износът на Китай към ЕС е нараснал с 25% през последната година.
Европейските лидери настояват новите защитни механизми да бъдат въведени без забавяне. За разлика от договорените с Пекин ограничения за автомобилите, част от бъдещите мерки могат да бъдат предприети едностранно.
„Конкуренцията трябва да бъде справедлива. Ще създадем инструменти срещу използването на производствения капацитет за натиск, срещу високите субсидии и подценените валути. Ще има набор от инструменти. Той ще бъде по-голям и ще се прилага при необходимост“, каза германският канцлер Фридрих Мерц.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен увери лидерите, че работата по новия механизъм ще започне. Все още не е ясно дали той ще бъде готов преди края на годината.
Обсъждат се и допълнителни инструменти. Един от тях трябва да насърчи европейските компании да разнообразяват доставчиците си на стратегически продукти, включително критични суровини. Друг предвижда механизъм за солидарност с държавите членки, които могат да бъдат засегнати от евентуални китайски ответни мерки.
Енергетиката – високите цени сблъскаха икономическите и климатичните интереси
Енергийната политика предизвика един от най-продължителните спорове на срещата.
Държавите от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия и Унгария – заедно с Италия поискаха нови европейски мерки срещу резките краткосрочни колебания в цените на електроенергията.
Те настояха и за преразглеждане на предложените промени, свързани със Системата за търговия с емисии (ETS). Гърция също подкрепи част от исканията.
Аргументът на тези държави е, че високите енергийни разходи подкопават конкурентоспособността на европейските предприятия и натоварват домакинствата.
Опитът за преразглеждане на правилата на въглеродния пазар обаче срещна съпротива от Финландия, Дания и Швеция.
Системата задължава компаниите да плащат за въглеродните си емисии и насърчава инвестициите в по-чисти технологии.
Чешкият премиер Андрей Бабиш остро разкритикува въглеродните такси. Според него те вредят на европейската конкурентоспособност, повишават енергийните разходи и облагодетелстват пазарните спекуланти.
Разговорите продължиха часове, но не доведоха до конкретни нови мерки.
„Цял ден на равнище лидери се занимаваме с редактиране на текст по технически въпрос. Това не води до никакви нови мерки или политики, които действително да помогнат на държавите членки да решат проблемите си“, коментира европейски представител в кулоарите на срещата.
Италия и Вишеградската четворка нямат необходимото квалифицирано мнозинство, за да наложат преразглеждане на правилата на европейския въглероден пазар. Според Euronews натискът им има и вътрешнополитическа цел – да покажат на избирателите си, че се опитват да ограничат поскъпването на енергията.
В крайна сметка европейските лидери се обединиха около необходимостта от координиран отговор на високите енергийни цени, но без конкретно решение за промяна на правилата.
Двудневната среща в Брюксел завърши с подкрепа за Украйна и обещания за по-силна защита на европейската индустрия, но без решения по някои от най-трудните финансови и политически въпроси пред ЕС. Предстоящите преговори за бюджета и осигуряването на нова помощ за Киев ще покажат дали държавите членки могат да превърнат общите си позиции в конкретни ангажименти.
