В началото на мандата си Трамп посочи девет жени на министерски или равни на тях позиции. Към днешна дата почти половината от тях са извън администрацията:
* Пем Бонди (главен прокурор): Отстранена заради недоволство от страна на президента относно темпото на разследванията срещу негови политически опоненти и последвалото обществено напрежение около досиетата „Епстийн“.
* Кристи Ноем (министър на вътрешната сигурност): Освободена след показания пред Конгреса относно мащабна рекламна кампания на ведомството с нейно участие.
* Талси Габард (директор на националното разузнаване): Принудена да подаде оставка след публични разминавания с президента относно оценките за ядрената програма на Иран.
* Лори Чавес-Деремер (министър на труда): Отстранена след обвинения в нарушаване на служебната етика и нецелесъобразно разходване на средства.
Забележителен е фактът, че и за четирите позиции Трамп е посочил за техни заместници мъже.
В същото време ключовите мъжки фигури в кабинета запазват позициите си въпреки сериозните институционални и медийни кризи. Директорът на ФБР Каш Пател остана на поста си след обвинения за използване на служебен транспорт за лични цели. Министърът на търговията Хауърд Лътник запази доверието на президента след разкрития за неточни твърдения относно контактите си с Джефри Епстийн. Военният министър Пийт Хегсет също запази поста си след скандала „Сигналгейт“, при който служебна информация беше споделяна в неформален чат с външни лица.
Квалификацията на новата говорителка на Белия дом
Последен пример за нарастващия натиск върху жените в администрацията е казусът с новия прессекретар на Белия дом Къти Закария, назначена на 9 октомври.
Първата ѝ медийна изява бе посрещната с критики от журналистическите среди, а малко след това възникнаха въпроси относно нейната професионална биография. Макар да беше представена като адвокат и години наред да е коментирала правни казуси в телевизионни ефири, проверка установи, че Закария не е издържала изпита за юридическа лицензия (bar exam).
След медийни запитвания тя официално потвърди, че не разполага с права да практикува като юрист.
Въпреки че от Белия дом заявиха, че длъжността ѝ не изисква юридическа правоспособност, казусът повдига въпроси за бъдещето ѝ в администрацията. Досегашната практика от втория мандат на Трамп показва, че при ескалация на обществения натиск върху жени на високи постове, Белият дом реагира с бързи рокади — за разлика от значително по-високия праг на търпимост към мъжете в кабинета.
