На 14 август 1936 г. хиляди хора се стичат в Оуенсбъро, щата Кентъки, за да станат свидетели на екзекуцията на Рейни Бетеа чрез обесване. Младият чернокож мъж е осъден за изнасилването и убийството на 70-годишната Лишия Едуардс. Случаят остава в историята като последната широко отразена екзекуция пред публика в САЩ за близо век.

 

Денят е петък, а жегата е непоносима. Някои хора прекарват нощта край бесилото, за да си запазят място. Вечерта преди екзекуцията други организират т.нар. „партита с вратовръзки“. На място пристигат и тийнейджъри, които продават пуканки и газирани напитки на зрителите.

 

Към 5 часа сутринта, когато трябва да бъде изпълнена присъдата, тълпата вече наброява приблизително 20 000 души.

Бетеа е на около 20 години и е останал сирак в ранна възраст. Осъден е на смърт, след като според информацията по случая признава, че е ограбил, изнасилил и убил Едуардс.

 

Последното му ядене включва пържено пиле, свински пържоли, картофено пюре, кисели краставички, царевичен хляб, лимонов пай и сладолед.

 

Сред присъстващите има журналисти, пристигнали чак от Чикаго и Ню Йорк. Част от тях са привлечени от слуховете, че екзекуцията ще бъде извършена от жена. Местният шериф е починал четири месеца по-рано, а вдовицата му неочаквано поема длъжността. Тя обаче отказва сама да задейства механизма на бесилото и вместо нея това правят наети палачи.

 

Случилото се предизвиква възмущение и неудобство в Кентъки. Осемнадесет месеца по-късно губернаторът забранява публичните екзекуции в щата.

 

По това време много американски щати вече се отказват от изпълнението на смъртни присъди пред масова публика, търсейки по-хуманни и дискретни методи. През 1937 г. няколкостотин души присъстват на друго обесване в Мисури. То остава по-слабо известно, но се смята за последната публична екзекуция в САЩ.

 

От бесилото до излъчването на живо


Повече от 90 години след смъртта на Бетеа американският министър на отбраната Пийт Хегсет обявява, че военните ще екзекутират публично Нидал Хасан. През 2009 г. Хасан уби 13 невъоръжени военнослужещи във военната база Форт Худ в Тексас.

 

След изявлението на Хегсет Пентагонът уточнява, че екзекуцията чрез разстрел ще бъде излъчена на живо в интернет.

 

„Хората трябва да разберат, че за подобни неща има сериозни последици“, заявява Хегсет.

 

Майкъл Раделет, почетен професор в Университета на Колорадо и дългогодишен изследовател на смъртното наказание, признава пред BBC, че е шокиран.

 

„Никога не съм си представял, че отново ще има публична екзекуция“, казва той.

 

По думите му обществената подкрепа за смъртното наказание в САЩ постепенно намалява. През 1994 г. тя е била около 80%, докато сега е приблизително 52%. Според Раделет спадът е особено осезаем, когато на хората се предлага доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване като алтернатива.

 

Все още е рано да се каже как американците ще приемат идеята за излъчване на екзекуция на живо. Раделет обаче очаква, че интересът може да бъде огромен.

 

Според него с подобно решение смъртното наказание рискува да се превърне в развлечение.

 

„Донесете си пуканки и поканете приятелите си“.

 

„Карнавал на садизма“


Соня Лий, която през 2025 г. публикува книга за екзекуцията на Бетеа, изпитва „абсолютен ужас“ за бъдещите поколения, когато научава за намерението на Пентагона.

 

„През 1936 г. го наричаха карнавал на садизма“, казва тя.

 

По думите ѝ днешните технологии могат да разпространят подобно зрелище до несравнимо по-голяма публика от 20-те хиляди души, събрали се в Оуенсбъро.

 

Бабата и дядото на Лий са били току-що оженили се тийнейджъри сред зрителите на екзекуцията през 1936 г. Тя научава за това едва след смъртта на баба си през 2002 г., когато прочита нейния разказ. В него жената описва как двамата са били толкова близо до бесилото, че са чули как вратът на Бетеа се счупва.

 

Годините проучвания на Лий показват, че случилото се е оставило дълбока следа у много жители на Кентъки.

 

„Наистина вярвах с цялото си сърце, че сме оставили това зад гърба си – подобна гротеска, до която прибягват само няколко държави в света, като Иран, Северна Корея и Афганистан“, казва тя.

 

„Сега смятаме ли се, като Съединени американски щати, за част от подобен тип управление? Това е ужасяващо“, добавя Лий.

 

Свикват ли американците с насилието?


Кърт Грей, професор по социална психология в Университета на Охайо:

 

„Някои американци може да жадуват за кръв, но според мен много други не го правят. Част от тях може просто да са станали по-безчувствени към насилието“, казва той.

 

По думите му реакцията невинаги е одобрение на публичната екзекуция. За някои хора тя може да е по-скоро примирение с новата реалност: „А, да, значи вече сме стигнали дотук“.

 

Други изследвания обаче сочат, че Хегсет и американската администрация може да надценяват готовността на обществото да приеме подобна практика.

 

Гарън Уинтмют, директор на Програмата за изследване на превенцията на насилието към Калифорнийския университет в Бъркли, посочва данни от проучвания, според които желанието за насилие в американското общество намалява.

 

Той отбелязва, че председателят на Конференцията на католическите епископи на САЩ е определил обявеното излъчване на екзекуцията като варварско.

 

„Публичната екзекуция не е това, което сме. Не е това, към което се стремим като държава“, казва Уинтмют.

 

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, който е католик, заявява, че няма да гледа екзекуцията.