Според прогнозата на Центъра за свободни избори и демокрация (ЦеСИД), основана на 96% обработена извадка, Студентската листа получава 52,9% от гласовете и се очаква да има 140 депутати в 250-местния сръбски парламент.
Ако прогнозата се потвърди от окончателните изборни резултати, движението ще разполага с парламентарно мнозинство и възможност да състави самостоятелно правителство.
Кои са хората, които могат да управляват Сърбия
Студентското движение няма ясно изразен единен лидер. То възникна извън традиционните политически партии, а голяма част от участниците му нямат предишен политически опит.
За парламентарните избори движението издигна 250 кандидати. Сред тях има университетски преподаватели, лекари, актьори, спортисти и земеделски производители.
Начело на листата е Илия Сърданович, който след изборите заяви пред BBC Serbian, че Сърбия ще бъде свободна. По думите му движението се стреми да освободи страната от тиранията.
Сред кандидатите е и бившият сръбски баскетболист и президент на Евролигата Деян Бодирога.
„Днес Сърбия се бори преди всичко за свободата и за връщането на една държава, която е била похитена“, каза Бодирога в изборния ден.
Според него вотът определя дали страната ще поеме към бъдещето, или ще остане в миналото.
Какво обещават студентите?
Борбата с корупцията е сред основните приоритети в програмата на Студентската листа. Движението настоява за отговорност от длъжностните лица, нарушили правилата при действията срещу протестиращи.
Сред конкретните му предложения е прекратяване на практиката държавните предприятия да бъдат ръководени от партийни назначения. Студентите обещават и освобождаване на обществената телевизия от политически контрол.
Движението поставя сред целите си възстановяването на демократичните институции и подобряването на икономическото състояние на страната.
Тези искания са насочени срещу управленски модел, при който според критиците на Вучич управляващата партия е установила контрол върху голяма част от телевизионните канали и е използвала министерства и други държавни институции за политически цели.
Вучич и Сръбската прогресивна партия многократно са отричали обвиненията в корупция.
Ако състави правителство, Студентската листа ще трябва да превърне предизборните си ангажименти в конкретни законодателни и управленски решения.
Как студентите успяха да победят управляващата партия?
Началото на протестите беше поставено през ноември 2024 г., когато бетонна козирка на железопътната гара в Нови Сад се срути и причини смъртта на 16 души.
Трагедията предизвика обществено недоволство заради съмнения за некачествено строителство, измами и корупция. Студентските демонстрации постепенно прераснаха в национално движение срещу управлението.
Вместо да се ограничат до университетите и големите градове, студентите започнаха да организират прояви и в селските райони, които традиционно подкрепяха Вучич.
Те посещаваха избиратели по домовете им и организираха митинги под лозунга „Сърбия или мафия?“.
На последния голям предизборен митинг в Белград, проведен в седмицата преди вота, се събраха приблизително 150 000 души.
Движението привлече избиратели от различни обществени групи и се превърна в алтернатива на Сръбската прогресивна партия.
Рекордна активност и масови празненства
Изборният ден премина при изключително висока активност. Според данните на ЦеСИД и Ipsos към 19:00 ч. бяха гласували 67,6% от избирателите. Наблюдателите определиха тази стойност като най-високата за съответния етап от изборния ден след разпадането на Югославия през 1992 г.
В някои секции хората чакаха до два часа, за да упражнят правото си на глас.
След признанието на Вучич, че партията му е загубила изборите, улиците на Белград се изпълниха с празнуващи. Хората прегръщаха полицаи, поздравяваха се и скандираха „Победа“.
„Скъпа Сърбия, тази вечер гласът на народа се чува“, каза университетският преподавател Радомир Саичич от името на студентите.
„Тази вечер празнуваме победата, утре градим бъдещето“, добави той.
43-годишната Ивана, която празнуваше в Белград, сравни вечерта с три новогодишни празника наведнъж.
„Най-накрая можем отново да дишаме“, каза тя пред The Guardian.
Тя изрази надежда, че високопоставени представители на досегашното управление скоро ще понесат отговорност за действията си.
Предизвикателствата пред новата власт
Победата на студентите идва след предизборна кампания, белязана от сериозно напрежение.
Международни и местни наблюдатели изразиха опасения заради задържания на активисти, сигнали за наблюдение и кибератаки.
В изборния ден независими организации съобщиха за случаи на заснемане на бюлетини, съмнения за натиск върху избиратели, опити за купуване на гласове и т.нар. изборни въртележки.
Раша Неделков от наблюдателската организация CRTA предупреди, че продължават да се регистрират множество нарушения, а случаите на насилие около избирателните секции зачестяват.
Сред въпросите пред евентуалното ново управление е и бъдещата външнополитическа посока на Сърбия. При Вучич страната поддържаше отношения със Запада, Русия и Китай, а Белград продължаваше да се стреми към членство в Европейския съюз.
Вучич отказваше да наложи санкции на Москва заради пълномащабната война срещу Украйна. В предоставените предизборни позиции на Студентската листа обаче няма достатъчно конкретна информация, за да се определи дали движението възнамерява да промени тази политика.
Според The Guardian резултатът от сръбските избори може да има отражение и извън страната. Победата на студентското движение идва на фона на младежки протести в други европейски държави и показва възможността подобни граждански движения да се превърнат в парламентарна политическа сила.
След две години протести студентите вече са изправени пред задачата да превърнат обществената подкрепа в работещо управление. Дали ще успеят да изпълнят обещанията си за институционални промени, ще зависи от състава на бъдещото правителство и решенията на новия парламент.
