Законопроектът дава на президента Доналд Тръмп и правомощия да наложи мита до 100% върху вноса от държави, които продължават да купуват големи количества руски петрол и газ. Сред основните потенциално засегнати са Китай и Индия.
Камарата прие законопроекта с 262 гласа „за“ срещу 159 „против“. Сенатът вече го одобри с 86 срещу 11 гласа. Така документът отива за подпис при Тръмп, който заяви, че ще го подпише.
Това е най-мащабното законодателно действие на САЩ срещу Москва след завръщането на Тръмп в Белия дом. Законопроектът беше подготвен през април 2025 г. от републиканския сенатор Линдзи Греъм.
Удар по руския петрол и „сенчестия флот“
Новите санкции засягат руския енергиен и отбранителен сектор, Путин и други високопоставени представители на руската власт. Те са насочени и срещу кораби от „сенчестия флот“, използвани за износ на руски петрол и за заобикаляне на санкциите. Законодателството разширява и част от действащите санкции, свързани с Иран.
Една от най-важните и спорни части на законопроекта обаче засяга държавите, които продължават да купуват големи количества руски енергийни суровини.
Тръмп ще има право да наложи мита до 100% върху вноса от такива държави. Китай и Индия са сред основните потенциални цели на мярката заради големите количества руски петрол, които купуват.
Митата няма да бъдат наложени автоматично след влизането на закона в сила. Законодателството дава на президента правомощие да ги въведе. Предвидени са и възможности за изключения за държави, които предприемат действия за намаляване на зависимостта си от руски енергийни доставки.
Спор за правомощията на Тръмп
Именно тарифната част предизвика разногласия в Конгреса. Част от демократите подкрепят по-силния натиск върху Москва, но възразиха срещу предоставянето на широки правомощия на Тръмп в търговската политика.
Водещият демократ в Комисията по външни работи на Камарата Грегъри Мийкс разкритикува текстовете. Според него законопроектът поставя прекалено голям акцент върху правомощията на президента да налага мита вместо върху задължителните санкции срещу Русия. Мийкс заяви, че би подкрепил документа, ако тарифните разпоредби бъдат премахнати, но опитите за промяна не успяха.
Въпреки разногласията 58 демократи подкрепиха законопроекта. Седем републиканци гласуваха срещу него.
Зеленски настояваше за приемането на санкциите
Украинският президент Володимир Зеленски настояваше Конгресът да приеме новите санкции. Той се срещна с американски законодатели и призова за продължителен икономически натиск върху Москва с аргумента, че той може да принуди Русия да преговаря за прекратяване на войната срещу Украйна.
Законопроектът се обсъждаше повече от година. След одобрението му от двете камари на Конгреса остава да бъде подписан от Тръмп, за да влезе в сила.
Индия няма намерение да променя курса си
Индия даде знак, че няма да промени курса си заради новото американско законодателство. Ню Делхи заяви, че ще продължи да купува руски петрол чрез диверсифицирани доставки и според развитието на пазарните условия.
Русия остава важен стратегически и военен партньор на Индия. Китай и Индия са и сред най-големите купувачи на руски енергийни суровини. Затова двете държави могат да бъдат сред най-силно засегнатите, ако Тръмп реши да използва предвидените в закона мита.
