На 27 октомври сръбският адвокат Иван Нинич официално сезира Народната банка на Сърбия с искане за извършване на извънредна проверка на неназована в официалния документ банкова институция със седалище в Белград. Впоследствие медиите в страната разкриха, че става въпрос за АЛТА банка.
Според сигнала, от деня на изборите насам е започнало интензивно движение на средства към сметки и юридически лица в Русия и Северна Македония. Основният мотив за тревога е свързан с факта, че самата банка или свързани с нея дружества имат пряко участие в банковия и застрахователния сектор в тези държави.
Скандалът бързо надхвърли границите на Сърбия и предизвика реакции в Скопие. На 29 октомври говорителката на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония Богданка Кузеска публично настоя македонската прокуратура незабавно да се заеме със случая и да провери произхода на средствата, крайните получатели и законността на операциите.
АЛТА банка е собственост на сръбската Alta Group, чийто едноличен собственик, според официалните данни, е бизнесменът Давор Мацура. Институцията има сериозно присъствие на пазара в Северна Македония. През 2025 г. банката придоби мажоритарен пакет от 95,17% акции с право на глас в бившата Стопанска банка Битоля, която претърпя ребрандиране. През август 2026 г. Alta Group придоби и застрахователното дружество ZOIL Makedonija, преименувано на Alta Osiguranje AD Skopje.
През декември 2025 г. опозиционният политик Мариника Тепич също отправи публични обвинения към Мацура, свързани с пране на пари и евентуални близки отношения с президента Александър Вучич. Към момента няма официални и независими доказателства, че държавният глава е действителният собственик на финансовата институция.
Народната банка на Сърбия отговори на отправените обвинения с официална позиция, в която подчерта, че, че трансграничните банкови преводи са стандартна част от обичайната търговска дейност на кредитните институции и сами по себе си не доказват незаконно изнасяне на капитали. Те твърдят, че валутният пазар в страната остава стабилен и разполага с необходимия ресурс за задоволяване на вътрешното търсене.
Въпреки това подателят на сигнала Иван Нинич настоява за пълна прозрачност – да бъдат установени обемите и правното основание на валутните преводи към чужбина, както и да се гарантира сигурността на депозитите и ликвидността на публичните предприятия и държавни институции, чиито средства също преминават през финансовата система.
