The Guardian: Румен Радев е неудобният лидер на Европа, който „тества почвата“

Преди девет години, по време на посещение в българското село Българи, бразилска туристка се приближава до небрежно облечен мъж на средна възраст, заобиколен от охрана, фотографи и хора. „Защо сте важен?“, пита тя. „Не съм толкова важен“, отговаря той, преди да признае: „Аз съм президентът“.

 

През 2026 г. Румен Радев вече не е президент, а премиер – по-влиятелната от двете позиции. Неговата партия „Прогресивна България“ спечели убедително парламентарните избори през април.

 

Докато мнозина в Европа тогава посрещнаха със задоволство края на политическата ера на Виктор Орбан в Унгария, се появи друг въпрос: дали Радев няма да се превърне в следващия европейски лидер, който системно ще поставя под въпрос общата линия на ЕС.

 

Първите месеци от управлението му според анализатори показват по-транзакционен подход към отношенията със САЩ и Европа, както и някои ходове, които могат да бъдат от полза за Русия.

 

През май България прекрати военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че украинската кауза е „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Русия заради инвазията в Украйна, България не беше сред тях.

 

По време на посещението си в Париж за националния празник на Франция на 14 юли Радев изтегли България от т.нар. „Коалиция на желаещите“, с аргумента, че страната няма капацитет да помага на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната.

 

„Той вече е неудобен лидер за Европа, защото действията му изненадват европейците. В продължение на много години България, въпреки вътрешните си проблеми, следваше проевропейски курс“, коментира Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

 

Според нея Радев продължава да поддържа ангажимента на България към ЕС и НАТО, но едновременно с това дистанцира страната от изграждащата се европейска архитектура за сигурност, като разчита да продължи да се възползва от американските гаранции за сигурност.

 

„Очевидно липсва идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната политика през първите си месеци“, казва Симеонова. „И това вече става много видимо.“

 

Междувременно премиерът, който преди не е демонстрирал особено силна ангажираност с религията и църквата, започна да показва близост с православното християнство.

 

През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Похода на семейството“ – християнско и патриотично събитие в подкрепа на традиционните семейни ценности, определяни като противоположни на „София Прайд“, който се проведе в същия ден.

 

Радев също така заплаши да наложи вето върху 21-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна. Сред мерките бяха и санкции срещу патриарха на Руската православна църква Кирил.

 

„Не ме интересува руският патриарх като личност“, заяви Радев пред журналисти. „Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, както и нашата църква. Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква.“

 

Източник, близък до Българската православна църква, който е пожелал анонимност, за да не застрашава отношенията си с патриарха, определя сближаването на Радев с църквата като изцяло политическо.

 

„Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политика. Мисля, че това беше просто жест към Москва. Няма практическа полза нито за България, нито за Радев“, коментира източникът.

 

Димитър Керанов, гостуващ изследовател в Германския фонд „Маршал“, определя поведението на Радев като „сядане на два стола“ – с проевропейски и проруски послания, насочени към различните групи избиратели.

 

Според него тази стратегия няма как да продължи безкрайно.

 

„Има една българска поговорка: Който седи на два стола, пада“, казва Керанов. По думите му, ако Радев продължи по този път, рано или късно това ще се обърне срещу него.

 

Все още е твърде рано да се каже дали Радев се превръща в новия Орбан.

 

Мария Симеонова смята, че българският премиер не вижда ЕС като клуб, основан на солидарността, но едва ли ще стигне толкова далеч, че да блокира ключови решения на Съюза.

 

В същото време някои от действията му могат да имат сериозни последици за България и да забавят развитието на страната.

 

„Разликата с Орбан е, че действията на Орбан имаха последици както за ЕС, така и за Унгария, докато действията на Радев ще имат последици само за България – като маргинализират страната, изолират бизнеса от възможности“, казва Симеонова.

 

Керанов също смята, че Радев все още няма политическата инфраструктура, за да бъде толкова разрушителен фактор за ЕС, колкото беше Орбан. Според него обаче българският премиер може да се превърне във все по-неудобен лидер за Европа.

 

„Ако му бъде дадено достатъчно време, както беше дадено на Орбан като премиер, можем да очакваме той постепенно да консолидира властта си, да блокира реформи, които не са в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика“, казва Керанов.

 

„Трябва да сме наясно, че в момента той също просто тества почвата.“

 

Според някои анализатори Радев може да се сблъска със сериозни проблеми през есента, когато българите се завърнат от летните си почивки.

 

Новият бюджет, който предвижда замразяване на минималната месечна заплата на 620,20 евро, дефицит от 5,7% от БВП и възможност държавата да поеме до 10,1 млрд. евро нов дълг, вече предизвиква недоволство сред част от избирателите.

 

През декември миналата година проектобюджетът за 2026 г. предизвика масови протести, които доведоха до оставката на тогавашния премиер Росен Желязков и неговото правителство.

 

„Можем да видим сега, че той ни е излъгал“, казва Цветелина Марева, 27-годишна софиянка, която управлява детски център. Тя е разочарована от проруската позиция на Радев и смята, че той трябва да се съсредоточи върху обещанията, дадени по време на предизборната кампания.

 

„Затова вероятно ще излезем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните мрежи. През септември съм сигурна, че ще има много протести.“