Протестната вълна обедини ученици, студенти, синдикалисти, граждански активисти и участници в движението на „жълтите жилетки“. Те настояват за по-високи доходи, повече средства за образование и здравеопазване и мерки срещу поскъпването на живота и горивата.

 

По данни на френското Министерство на вътрешните работи до обяд извън Париж са регистрирани 140 демонстрации с общо 32 800 участници. Предварителните прогнози сочеха, че през деня в цялата страна могат да излязат около 170 000 души, включително между 30 000 и 60 000 в столицата.

 

„Жълтите жилетки“ и учениците обединиха протестите си в Париж


Първоначално във френската столица бяха планирани две отделни демонстрации. Едната беше организирана от движението на „жълтите жилетки“, а другата – от ученици и студенти, които протестират от седмици срещу проблемите в образователната система.

 

И двете шествия трябваше да започнат от площад „Република“, но да продължат по различни маршрути. Около 14:00 ч. обаче участниците се събраха в една голяма демонстрация. Хиляди хора изпълниха площада, а полицията разположи допълнителни сили за сигурност.

 

Представител на „жълтите жилетки“ обясни, че движението се е включило и за да подкрепи младите хора.

 

„Тук сме, за да им помогнем, защото имаме повече опит. Можем да запазим спокойствието, ако възникнат проблеми с полицията“, каза той пред Euronews.

 

„Всички имаме общи искания – учениците, студентите, „жълтите жилетки“ и синдикатите. Борим се за по-добри обществени услуги, повече ресурси, по-добро качество на живот и по-високи заплати“, обясни демонстрант на име Карл.

 

Голяма част от шествието премина мирно. Участниците скандираха лозунги и свиреха на музикални инструменти.

Напрежението се засили, когато групи маскирани протестиращи влязоха в сблъсъци със специализираните полицейски части.

 

Около площад „Република“ полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия. Част от демонстрантите хвърляха камъни и пиротехнически средства срещу служителите на реда. Бяха подпалени автомобил и павилион за вестници.

 

Около сто маскирани демонстранти блокираха достъпа до сградата на телевизия CNews, в която се помещава и радиостанцията Europe 1.

 

Властите съобщиха за множество арести в Париж, включително за притежание на забранени предмети.

 

Нахлувания в общините в Марсилия, Лил и Гренобъл


В Марсилия маскирани протестиращи използваха метални заграждения, за да разбият входа на общината. След това проникнаха в сградата и нанесоха материални щети.

 

Според BFMTV, цитирана от CNN, демонстрантите съборили бюст на Мариана – националния символ на Франция, изрисували анархисткия символ „А“ върху стена и разбили телевизори.

 

„Превземаме Бастилията“, извика един от участниците с препратка към щурма на крепостта през 1789 г. по време на Френската революция.

 

Според BFMTV при нахлуването няма пострадали. Местните власти съобщиха за няколко ареста, а Министерството на вътрешните работи реши да изпрати две допълнителни специализирани полицейски части в Марсилия.

 

В града бяха подпалени контейнери за отпадъци. Съобщава се и за нападение срещу управление на общинската полиция, както и за опити за грабежи на магазини.

 

В Лил демонстранти също успяха да проникнат в общината, след като разбиха стъклени врати.

 

Подобен инцидент имаше и в Гренобъл. Протестиращи влязоха за кратко в сградата на местната администрация и нанесоха материални щети, преди полицията да овладее ситуацията.

 

В Лион беше подпален туристически информационен център. Групи маскирани младежи хвърляха предмети и пиротехнически средства срещу полицията. Силите на реда използваха сълзотворен газ, гранати за разпръскване на тълпи и водно оръдие.

 

Сблъсъци и нападения срещу полицаи бяха регистрирани и в Рен, Тулуза и Анже. Заради опасения от грабежи и вандализъм търговци в различни градове предварително обезопасиха витрините си.

 

„Хората не могат да изкарат до края на месеца“


Високите разходи за живот, безработицата и недостигът на средства за обществени услуги са сред основните причини за недоволството.

 

57-годишната Мария Палас, член на Общата конфедерация на труда (CGT), един от най-големите френски синдикати, обясни пред CNN защо участва в демонстрацията в Париж.

 

„Това не може да продължава. Има високи разходи за живот, безработица и още куп проблеми. Един млад човек тръгва да си търси работа, обещават му много неща, а накрая остава без нищо“, каза тя.

 

22-годишният строителен работник Дамиен е пристигнал от град Троа, за да се включи в протестите.

 

„В държавната хазна има все по-малко пари. Не знам точно какво трябва да правят в Елисейския дворец или какви закони трябва да приемат, но знам, че когато отида в болница, необходимите ресурси вече ги няма“, каза той пред Euronews.

 

Демонстрантката Джесика, която участва в движението на „жълтите жилетки“, настоя за по-справедливо разпределение на богатството.

 

„Трябва да преразпределим богатството, за да може всеки да изкара до края на месеца без затруднения. Трябва да гарантираме достойно образование за децата си“, каза тя.

 

36-годишната Полин също критикува концентрацията на богатство и власт.

 

„Тук сме и за да подкрепим младите. Има победи, но ако погледнем по-широката картина, нещата не вървят в правилната посока“, обясни тя пред CNN.

 

38-годишната Луиз смята, че демокрацията във Франция е отслабнала по време на управлението на президента Еманюел Макрон.

 

„Сега има по-малко демокрация. Властта се концентрира, има милиардери, които контролират медиите. Затова се борим за политическа и социална промяна“, каза тя.

 

Ученическите протести прераснаха в национална криза


Националните демонстрации се провеждат след четири седмици на ученически протести. Недоволството започна в подкрепа на стачкуващи преподаватели в гимназия в предградията на Париж, а впоследствие се разпространи в цялата страна.

 

Учениците настояват за повече преподаватели, по-добри условия в класните стаи, обновяване на училищната инфраструктура и допълнителни средства за образование.

 

Повечето демонстрации преминаха мирно, но част от тях бяха съпроводени от сблъсъци с полицията. Особено силно обществено възмущение предизвикаха тежките наранявания на непълнолетни.

 

Според съобщенията един ученик е загубил око след попадение с полицейски гумен куршум. При друг инцидент непълнолетно момче е загубило ръката си след контакт с полицейска шокова граната. Обстоятелствата около случаите се разследват.

 

След инцидентите френските власти ограничиха употребата на определени видове шокови гранати. Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес обаче каза, че използването им може да бъде разрешено при сериозно насилие по време на националните демонстрации.

 

Във вторник Нюнес съобщи пред Сената, че са започнали 36 разследвания по сигнали за полицейско насилие по време на ученическите протести. Четири са свързани с осакатяващи наранявания, шест – със значителни травми, а останалите обхващат твърдения за удари, обиди и сексуално насилие.

 

Стотици ранени и напрежение сред полицаите


В четвъртък премиерът Себастиен Льокорню съобщи, че от началото на протестната вълна са пострадали 937 полицаи и жандармеристи, 248 ученици и 149 представители на преподавателския състав. Данните се отнасят за предходните седмици, а не само за националните демонстрации в събота.

 

Льокорню предупреди, че ученическото протестно движение се превръща във „вълна от градско насилие“.

 

Напрежение има и сред служителите на реда. Полицейският синдикат Alliance Police Nationale обяви намерение да подаде жалба срещу държавата за застрашаване на човешки живот.

 

Организацията обвинява властите в противоречиви разпореждания, които според нея излагат полицаите на опасност. Синдикатът критикува и разминаването между публичните изявления на вътрешния министър и указанията, които служителите получават по командната верига.

 

Меланшон и Льо Пен с противоположни позиции за насилието


Лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, чиято партия подкрепя ученическото движение, оспори представянето на протестите предимно чрез кадри от насилие.

 

„Докато новинарските телевизии са залети от кадри с насилие в десетки градове, всичко протича мирно, а десетки хиляди хора участват спокойно в демонстрациите. Два свята, две реалности“, написа той в X.

 

Според BFMTV властите също признават, че огромното мнозинство от демонстрантите протестират мирно.

 

Меланшон обвини полицейското ръководство за напрежението около площад „Република“, където според него достъпът е бил блокиран чрез непрекъсната употреба на сълзотворен газ.

 

„Изглежда, че целта на тази стратегия за поддържане на обществения ред е конфронтацията. Жалко“, написа той.

 

На противоположна позиция застана Марин льо Пен. Тя обвини крайнолеви групи, че са превърнали социалните протести в сцена на насилие.

 

„Грабежи, опустошения, разрушения, нападения срещу силите на реда – участниците в безредиците отново отровиха демонстрациите на 17 октомври в защита на покупателната способност“, написа Льо Пен в X.

 

Според нея легитимните социални искания са станали заложник на крайната левица и на реториката на депутатите от партията на Меланшон.

 

Тя обвини политическите си противници, че оправдават насилието и се стремят да хвърлят страната в хаос.

 

Завръщат ли се „жълтите жилетки“?


Участието на движението на „жълтите жилетки“ събуди спомени за протестите от 2018 г. Тогава недоволството започна заради планираното увеличение на данъците върху горивата и прерасна в продължителна протестна вълна срещу икономическата политика на властите.

 

Демонстрантите блокираха кръгови кръстовища, магистрали и складове за горива. Част от протестите завършваха със сблъсъци с полицията.

 

Сегашните демонстрации се провеждат на фона на проблемите с държавния дълг на Франция и усилията на правителството да прокара бюджет с мерки за икономии през парламент, в който няма стабилно мнозинство.

 

Допълнителен източник на недоволство е поскъпването на горивата. Euronews свързва ръста на цените с последиците от войната на САЩ и Израел срещу Иран и затварянето на стратегическия Ормузки проток, през който обичайно преминава около една пета от световните доставки на петрол.

 

В петък президентът Еманюел Макрон призова за спокойствие. Той подчерта, че правото на протест трябва да бъде зачитано, но демонстрантите трябва да уважават хората и собствеността.

 

„Затова призовавам към спокойствие и уважение. Тези права трябва да бъдат запазени“, каза Макрон.

 

Участниците в демонстрациите обвиняват правителството, че не предприема достатъчно мерки срещу социалните и икономическите проблеми. Представители на протестното движение заявиха, че възнамеряват да продължат с демонстрациите, докато исканията им не бъдат изпълнени.