По думите му към момента не се предвиждат нови действия на Военноморските или Военновъздушните сили в района на атаката. Очаква се Министерството на транспорта да прецени следващите стъпки и да потърси организации, които разполагат с подводен дрон за обследване на потъналия кораб.
Военният министър уточни, че България е поискала съдействие от НАТО още след падането на дрон край Кардам. Искането е било за засилване на наблюдението на българското въздушно пространство чрез радиолокационни средства.
„Към момента нямаме отговор от тяхна страна, затова ще отправим ново искане“, заяви Стоянов.
Министърът съобщи още, че на българските власти не са предоставени сателитни снимки, които биха могли да помогнат при обследването на корабите.
Без разговори с Румъния и Турция
Стоянов потвърди, че Министерството на отбраната не е осъществявало контакт с Румъния и Турция във връзка със сигурността на корабоплаването след атаката.
„Ние отговаряме за териториалното море. В икономическата зона това са международни води“, посочи той.
Според министъра евентуални разговори със съседните държави по този въпрос би трябвало да се водят чрез Министерството на външните работи.
„Може би през Министерството на външните работи трябва да се поддържа контакт, но Министерството на отбраната не е влязло и няма смисъл ние да влизаме“, заяви Стоянов.
Какво е известно за атаката?
На 6 октомври два търговски кораба бяха поразени от дронове в българската изключителна икономическа зона в Черно море. Единият – ALFA WATAN, потъна. На борда му са се намирали десет моряци – деветима сирийци и един египтянин. Всички остават в неизвестност. Другият кораб – ABLE, получи сериозни поражения, но всичките 18 членове на екипажа му бяха спасени.
Българските власти прекратиха издирването на екипажа на ALFA WATAN, без да открият оцелели. Спасителните екипи намериха три спасителни сала, преобърната лодка и плаващи отломки, но не установиха следи от моряците.
Решението предизвика реакция от Сирия. На 8 октомври Дамаск поиска от България и Международната морска организация независимо и прозрачно разследване на потъването на кораба. Сирийските власти настояха да получат обяснение защо спасителната операция е прекратена, преди да бъде установена съдбата на изчезналите моряци.
Според Reuters сирийският представител Мазен Алуш е призовал да бъдат използвани всички налични технически средства за откриване и обследване на останките от кораба. Дамаск настоява случаят да не бъде приключван, преди да бъдат изчерпани възможностите за изясняване на съдбата на екипажа.
Извършителят на атаката остава неустановен. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че според информацията, получена след контакт между украинската и българската страна, става дума за комбинирана руска атака с въздушни и морски дронове. Българските власти обаче не потвърдиха това заключение.
Премиерът Румен Радев призна, че резултатът от атаката е в полза на Русия, но настоя за физически доказателства, преди да бъде посочен извършител. Министърът на отбраната Димитър Стоянов също заяви, че без открити отломки или поета отговорност не може категорично да се установи произходът на дроновете.
След атаката въпросът за сигурността в Черно море беше обсъден и на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на 7 октомври.
