Според анализатори европейската отбранителна промишленост дълго време е залагала на малки серии сложни оръжия, а сега трябва спешно да увеличи производствения капацитет.
„Големите войни се водят с количество, а не с чудодейни оръжия“, казва изследователят Маркус Шилер от SIPRI.
Нова група европейски отбранителни компании разработва по-евтини системи, предназначени за масово производство. През юни Нидерландия поръча 700 крилати ракети Ruta Block 2 от стартъпа Destinus за 250 млн. евро, а британското военно министерство възложи първи договори за прехващачите Skyhammer на Cambridge Aerospace.
Украйна вече използва подобен многослоен подход. Срещу масовите руски дронове се прилагат картечници, дронове-прехващачи и системи за радиоелектронна борба, като по-скъпите ракети се запазват за по-сериозни цели.
Цената е ключовият проблем. Според експерти използването на традиционни прехващачи срещу стотици евтини дронове може да струва милиарди долари само за една нощ. Затова индустрията се стреми да свали цената на успешното прихващане от до 20 млн. евро до около 1–2 млн. евро. Украинската компания Fire Point дори разработва прехващач за балистични ракети за под 1 млн. евро.
Предизвикателството обаче не е само технологично. Европа трябва да изгради производствени мощности, да осигури компоненти и да ускори сертифицирането. Cambridge Aerospace планира да достигне 2500 прехващача месечно до началото на следващата година, а Frankenburg цели до 100 ракети дневно.
Новата стратегия не означава отказ от скъпите системи. По-евтините оръжия трябва да ги допълват, като поемат масовите и по-нискобюджетни заплахи. Според производителите способността на Европа бързо да възстановява изразходваните боеприпаси може сама по себе си да се превърне във фактор за възпиране.
