50-годишната Пайк, осъдена за убийство, трябваше да бъде екзекутирана в щата Тенеси на 30 септември, но два опита за умъртвяването ѝ се провалиха.

 

На Пайк са били поставени две дози пентобарбитал – препарат, използван от американския щат при изпълнението на смъртни присъди.

 

В изявление, разпространено от адвокатите ѝ, тя разказва, че влязла в помещението за екзекуции в затвора „Ривърбенд“ на 30 септември, подготвена да умре.

 

„Бях приела съдбата си. Бях казала на хората, които ме обичаха, подкрепяха ме и бяха до мен през годините, колко съм им благодарна. Казах и на присъстващите, които трябваше да станат свидетели на екзекуцията ми, че си тръгвам с любов и доброта в сърцето“, разказва тя.

 

Няколко дни по-късно се събудила сама в болница, объркана и изпитваща болка.

 

„От онази нощ насам не е имало нито миг, в който да не изпитвам болка. Боли ме тялото, ръцете, дланите, гърлото. Все още ми е трудно да говоря. Но болката не е само физическа. Боли ме и психически, и душевно“, казва Пайк.

 

Тя признава, че не е мислила за живота след онази нощ, и изразява дълбокото си разочарование от некомпетентността, която според нея е поставила толкова хора в тази тежка ситуация. Същевременно подчертава, че продължава да мисли за семейството на жертвата и за огромната загуба, която близките ѝ са преживели.

 

Пайк казва, че се възстановява и усеща, че укрепва, но прави разграничение между физическото възстановяване и това да се чувстваш добре.

 

След инцидента тя е била до голяма степен изолирана в медицинското отделение на затвора, далеч от другите хора и човешките контакти, които са важни за нея. По думите ѝ изолацията носи допълнителна болка. Тя е прекарала 28 години в карцер и смята, че част от преживяното сега напомня за този период.

 

„Опитвам се да намеря смисъл в случилото се. Сила ми дава необикновената любов и подкрепа, които получих от хора по целия свят“, споделя тя.

 

Пайк благодари на медицинските екипи, лекарите, медицинските сестри и всички в болницата, които са се грижили за нея с човечност и уважение. Благодарност отправя и към адвокатите си и хората, които са продължили да се борят за нея.

 

„Не знам защо оцелях онази нощ. Не знам какво предстои. В някои дни е по-трудно да намеря надежда. Засега се опитвам да се възстановя – ден след ден. И се държа за любовта и добротата на хората, които ми напомниха, че не съм сама“, завършва тя.