Днес българската военна авиация отбелязва годишнината с тържествен ритуал и полагане на венци пред Паметника на летеца в София. В церемонията се очаква да участват министърът на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, представители на командването на ВВС и Националната гвардейска част.
Военнослужещи, ветерани и граждани ще почетат паметта на българските летци, загинали при изпълнение на воинския си дълг.
Полетът, с който започва историята
През есента на 1912 г. Българската армия настъпва в Източна Тракия, а Одринската крепост е сред най-важните османски укрепления. Авиацията все още е нова технология. Самолетите са сравнително бавни, летят на малка височина и не разполагат със съвременни средства за навигация и въоръжение.
На 16 октомври поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев излитат от летище Мустафа паша, днешен Свиленград, с германски двуместен самолет „Албатрос Ф-II“.
Според историческия календар на Музея на авиацията машината излита в 09:30 ч. и се насочва към Одрин. Лети на височина между 400 и 500 метра със скорост около 70 км/ч. Двамата офицери наблюдават османските позиции край гара Караагач и село Кадънкьой. Над Папазтепе достигат височина около 800 метра и установяват разположението на противникови подразделения.
Полетът продължава 50 минути. Събраната информация е предадена на командването на Втора българска армия. За това свидетелства запазено донесение на генерал Симеон Янков до Главното командване от същия ден.
По време на мисията са хвърлени и две ръчни гранати над района на гара Караагач. Това е един от ранните примери за използване на самолет не само за разузнаване, но и за нанасяне на удар по противникови позиции.
Историческото значение на мисията на Милков и Таракчиев е преди всичко в това, че поставя началото на бойното използване на българската военна авиация.
Кой е Радул Милков?
Радул Михайлов Милков е роден на 5 март 1883 г. в Пловдив. Завършва Военното училище в София през 1906 г. и започва службата си в 36-и пехотен Козлодуйски полк, а по-късно служи в 8-а Тунджанска пионерна дружина.
През 1912 г. е избран за обучение на военни пилоти. От април до началото на октомври същата година се подготвя в Германия, във фабриките „Райт“ и „Албатрос“ в Берлин, където получава свидетелство за правоспособен пилот.
При избухването на Балканската война Милков е назначен за командир на Първо аеропланно отделение на летище Мустафа паша. Именно оттам той извършва историческия полет с Продан Таракчиев.
Неговата роля не се изчерпва с една мисия. До края на Първата балканска война Милков изпълнява общо десет бойни полета. Участва и във Втората балканска война, а през Първата световна война командва последователно Първо аеропланно отделение и Аеропланната група.
През 1920 г. преминава в запаса. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък и издава списание „Нашата авиация“. През 1948 г. е произведен в чин полковник. Умира на 16 февруари 1962 г.
Продан Таракчиев също има важен принос за развитието на българската авиация. По време на първия боен полет той изпълнява задачата на наблюдател. След Балканските войни завършва обучение за пилот в Русия.
На 21 април 1916 г. Таракчиев участва и в първия въздушен бой в историята на българската авиация. Тогава излита със самолет ЛВГ-Б2 заедно с наблюдателя поручик Стефан Зарзанов.
От първите самолети до създаването на Военновъздушните сили
Историята на българското военно въздухоплаване започва още преди Балканската война. През 1903 г. е създадена Команда по балонно дело, а през 1906 г. тя прераства във Въздухоплавателно отделение към железопътната дружина.
През 1911 г. българското правителство взема решение да изпрати летци и аеромеханици на обучение в чужбина и да закупи самолети. Година по-късно страната вече разполага със собствени авиационни формирования.
По време на Балканската война авиацията се използва за разузнаване, наблюдение на противниковите позиции и подпомагане на сухопътните войски. Постепенно се развиват и други приложения – въздушно фотографиране, хвърляне на позиви, коригиране на артилерийския огън и бомбардиране на военни обекти.
Според Музея на авиацията до края на Първата балканска война са изпълнени 70 бойни полета. В тях участват десет български и чуждестранни пилоти, а използваните самолети са общо 29.
Развитието продължава и през Първата световна война. Българските авиатори участват във въздушни боеве, а самолетите придобиват все по-голямо значение за военните операции.
След Ньойския договор от 1919 г. българската военна авиация е подложена на сериозни ограничения. През следващите десетилетия тя преминава през организационни промени и постепенно възстановява своите възможности.
През 1963 г. с разпореждане на Министерския съвет 16 октомври е обявен за празник на българската авиация и Военновъздушните сили.
Българските летци през Втората световна война
Една от най-тежките страници в историята на българската авиация е защитата на въздушното пространство по време на Втората световна война.
През 1943 и 1944 г. България е подложена на съюзнически бомбардировки. Българските изтребители участват във въздушни боеве срещу американски и британски самолети, които атакуват София и други населени места.
Сред най-известните български летци от този период е Димитър Списаревски. На 20 декември 1943 г. той загива при защитата на София, след като извършва въздушен таран срещу американски бомбардировач.
В историята на въздушната отбрана остават и имената на Стоян Стоянов, Чудомир Топлодолски и други български пилоти.
След септември 1944 г. България сменя страната си във войната. Българската авиация участва и в бойни действия срещу германските сили.
От реактивната авиация до членството в НАТО
След навлизането на Червената армия в България през септември 1944 г. и установяването на комунистическия режим българските въоръжени сили постепенно преминават под силното политическо и военно влияние на Съветския съюз. Съветската военна окупация продължава до декември 1947 г., но зависимостта на страната от Москва се запазва през следващите десетилетия. Българската военна авиация е реорганизирана по съветски образец, а въоръжението и подготовката на личния състав се обвързват със СССР.
През 50-те години започва преминаването към реактивни бойни самолети. На въоръжение постепенно постъпват съветските МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-23, а по-късно и МиГ-29. България изгражда и мрежа от авиобази, радиолокационни станции и системи за противовъздушна отбрана. Развитието на ВВС обаче е подчинено на военната стратегия на Източния блок, а след 1955 г. – и на задълженията на страната във Варшавския договор.
След политическите промени през 1989 г. започва преструктуриране на въоръжените сили. През 2004 г. България става член на НАТО, а Военновъздушните сили постепенно се интегрират в общата система за противовъздушна отбрана на Алианса.
Днес задачите им включват охрана на въздушното пространство, противовъздушна отбрана, подпомагане на сухопътните сили, участие в международни операции и оказване на помощ при бедствия и аварии.
Новото поколение българска бойна авиация
Годишнината идва в период на технологична промяна за българските Военновъздушни сили. Страната преминава към използването на американските многоцелеви изтребители F-16 Block 70.
България сключи договор за първите осем самолета през 2019 г., а през 2022 г. поръча още осем. Първите осем машини вече са доставени в страната, но подготовката за пълноценното им използване продължава.
През август 2026 г. Министерството на отбраната съобщи за очаквано забавяне на доставките по втория договор. Според информацията от производителя „Локхийд Мартин“ вторите осем самолета може да пристигнат през второто тримесечие на 2030 г. Срокът не е окончателен.
Целта е първите осем F-16 да бъдат включени в бойно дежурство през 2027 г. За това са необходими достатъчно подготвени пилоти, резервни части и оборудване за поддръжка.
Наред с охраната на въздушното пространство българските военни летци изпълняват и задачи в помощ на населението.
Сред тях са издирвателни и спасителни операции, медицинска евакуация и участие в действия при природни бедствия.
От първия боен полет на Радул Милков и Продан Таракчиев са изминали 114 години. През това време българската военна авиация преминава през войни, политически сътресения, чуждо влияние и дълбоки технологични промени. От първите самолети с открити кабини до съвременните изтребители се променя почти всичко – скоростта, възможностите, въоръжението и начинът, по който се водят военните действия. Не се променя обаче необходимостта от хора, готови да поемат отговорността за сигурността на страната.
Днес българските Военновъздушни сили са част от колективната отбрана на НАТО и се изправят пред нови предизвикателства в условията на нарастваща несигурност в Европа. Историята им напомня не само за смелостта на първите авиатори и за саможертвата на поколения български летци, но и за значението на подготовката, професионализма и способността да се отговори на заплахите на съвременния свят. Защото зад всяка бойна машина, независимо колко модерна е тя, стоят хората, на които е поверена една от най-важните задачи – да пазят небето над България.
