Само за няколко дни напрежението се пренесе от Литва и Полша до Дания и Нидерландия. Общото между случаите е, че те поставят НАТО пред един и същ проблем – кога поредица от отделни инциденти престава да бъде провокация и започва да изисква по-твърд колективен отговор.

 

CNN определя тази стратегия като част от засилващия се конфликт в „сивата зона“ между Русия и НАТО. Според анализ на изданието целта е войната да изглежда все по-близка за европейците, без Москва да преминава ясно границата, която би могла да предизвика военен отговор от Алианса. 

 

Последните инциденти обаче показват защо подобен сценарий се обсъжда все по-сериозно в Европа.

 

Инцидентите вече не са изолирани


На 14 септември италиански изтребител, изпълняващ мисия на НАТО, свали дрон, навлязъл в литовското въздушно пространство от Беларус. Литовските власти съобщиха, че машината е носела експлозиви. Произходът ѝ се разследва, но тя беше идентифицирана като предполагаем руски „Геран-2“.




Ден по-късно Дания съобщи за друг опасен инцидент. Руска фрегата изстреля две сигнални ракети по посока на датски военен хеликоптер, който извършвал наблюдателен полет над международни води. Според Копенхаген ракетите са преминали близо до машината. 

 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен свърза тези и други случаи с по-широк модел на руски хибридни действия срещу Европа. На 16 септември тя предложи ЕС да разработи общ механизъм за реакция при саботажи, палежи, кибератаки и нарушения с дронове – действия, които могат да бъдат сериозна заплаха, без непременно да достигат равнището на традиционна военна атака.

 

Големият въпрос – къде започва член 5


Именно тук се намира най-трудната част от проблема за НАТО.

 

Член 5 от Северноатлантическия договор постановява, че въоръжено нападение срещу една държава членка се разглежда като нападение срещу всички. Това обаче не означава автоматично обявяване на война или еднакъв военен отговор от всички съюзници. Всяка държава предприема действията, които смята за необходими, а те могат да включват, но не задължително, употреба на военна сила.

 

Под него стои друг механизъм – член 4. Той позволява на държава от НАТО да поиска консултации със съюзниците, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.

 

Точно пространството между тези два прага е удобно за хибридни операции. Един дрон, единичен саботаж или опасна маневра на военен кораб може да бъде твърде сериозен, за да бъде пренебрегнат, но недостатъчен сам по себе си, за да бъде определен като „въоръжено нападение“.

 

Европейски дипломат, цитиран от CNN, твърди, че инциденти, които само преди няколко месеца биха могли да доведат до обсъждане на член 4, вече започват да изглеждат почти ежедневни. Според него една от възможните цели на Москва е да засили страха от ескалация и така да увеличи политическата цена за европейските държави от подкрепата им за Украйна.

 

Новите руски дронове променят сметката


Проблемът не е само политически. Русия развива оръжия, които позволяват подобен натиск да бъде упражняван сравнително евтино и в голям мащаб.

 

Новите реактивни дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ са значително по-бързи от по-старите апарати с витлово задвижване. Те използват реактивни двигатели и са по-трудни за прихващане от украинската противовъздушна отбрана. Financial Times и Wall Street Journal съобщават, че Русия увеличава производството им и използва широко достъпни компоненти, включително технологии с китайски произход.

 

Това променя икономиката на въздушната война. Сравнително евтина машина може да принуди противника да използва значително по-скъпо средство за противовъздушна отбрана. Ако атакуващата страна разполага с достатъчно производство, количеството само по себе си се превръща в оръжие.

 

Русия вече използва този подход срещу Украйна. На 17 септември Москва отново извърши мащабна атака с ракети и дронове срещу Киев и други украински градове. Полша вдигна бойни самолети заради ударите в близост до границата ѝ, макар този път да не беше потвърдено нарушение на полското въздушно пространство.

 

НАТО трябва да се подготвя за война, която може никога да не бъде обявена


Военният анализатор Марина Мирон от King’s College London посочва пред CNN, че проблемът за НАТО не се изчерпва с необходимостта от повече системи срещу дронове. Според нея Алиансът трябва да преосмисли по-широко начина, по който се подготвя за новата среда.




Тя оценява вероятността от конвенционална война между Русия и НАТО като ниска. По-вероятни според нея са именно събития „под прага“ – нарушения, саботажи и други действия, при които не е лесно веднага да се установят извършителят, намерението и подходящият отговор.

 

Това поставя Европа пред необичайна дилема. Ако всяко нарушение бъде представяно като непосредствена стъпка към война, Москва може да постигне психологически ефект далеч по-голям от реалния мащаб на конкретния инцидент. Ако подобни случаи започнат да се приемат за нормални, прагът на допустимото постепенно се измества.

 

Европейски представител формулира проблема пред CNN така: прекалената реакция не е полезна, но не е решение и постоянното отстъпление.

 

Опасността е „сивата зона“ да се превърне в новото нормално


Проблемът за НАТО не е само рискът един дрон или една провокация да доведат до по-голяма ескалация. По-трудният въпрос е какво се случва, ако подобни инциденти станат толкова чести, че Европа започне да ги приема за част от ежедневието.

 

Точно това описва дипломатът, цитиран от CNN. По думите му действия, които допреди месеци биха били достатъчни за спешни консултации в НАТО по член 4, вече се случват почти всекидневно. Така постепенно се измества границата на онова, което Алиансът е готов да понесе без по-сериозен отговор.

 

За Москва това създава пространство за натиск. Дрон във въздушното пространство на държава от НАТО, саботаж срещу инфраструктура или опасен инцидент с военни сили може да не е достатъчен сам по себе си за задействане на член 5.

Натрупването на подобни случаи обаче принуждава европейските държави постоянно да решават дали да реагират по-твърдо, или да рискуват ескалация.

 

Това е и слабостта, която анализът на CNN откроява. НАТО е създаден да възпира ясно разпознаваемо въоръжено нападение. Русия все по-често е обвинявана, че действа именно там, където границите са размити – чрез саботажи, нарушения на въздушното пространство, кибератаки и други операции, при които произходът, намерението или мащабът невинаги позволяват незабавен колективен отговор.

 

Затова въпросът вече не е само как НАТО ще реагира, ако Русия премине червената линия. По-неудобният въпрос е колко далеч може да бъде изместена тази линия, преди Алиансът да реши, че тя вече е премината.