Позицията му се размина с тази на редица европейски лидери, сред които премиерите на Италия и Швеция, които разкритикуваха решението на Вашингтон. Различията станаха видими в четвъртък, когато държавните и правителствените ръководители на ЕС се събраха на двудневна среща в Брюксел.

 

„Знаете ли какъв е проблемът ни в Европа в момента? Високите цени на горивата. Оценяваме всяка стъпка, която води до намаляване на цените на горивата и гарантира нашата конкурентоспособност“, каза Радев, цитиран от Euronews.

 

Българският премиер не коментира в цитираното изказване предупрежденията, че продажбите на руски горива могат да увеличат приходите на Москва. Вместо това той постави акцента върху цените за европейските потребители и бизнеса.

Радев се противопостави и на украинските атаки срещу руския петролен сектор.

 

„Не подкрепям удари по никакви рафинерии. Не подкрепям удари по никакви електроцентрали, например руските атаки срещу електроцентрали в Украйна, защото това се връща срещу нас. Цените в Европа растат главоломно“, каза той.

 

Мелони: Сделката носи приходи за руската война


Само ден преди изказването на Радев италианският премиер Джорджа Мелони предупреди, че споразумението между Вашингтон и Москва е „много рискован избор“.

 

Според нея решението може да легитимира Русия, докато руските бомби продължават да падат върху украинските градове, да осигури нови средства за войната и да отслаби санкционния натиск върху Кремъл.

 

„Резултатът от това решение е несигурен, докато рисковете са ясни“, каза Мелони пред италианския парламент в сряда.

 

Тя посочи, че сделката противоречи на усилията на западните държави да принудят Путин да започне сериозни мирни преговори. Италианският премиер призна, че високите цени на енергията тежат върху домакинствата и бизнеса, но предупреди, че икономическите трудности не премахват рисковете от облекчаването на санкциите.

 

Тъкмо тук се откроява основното противоречие с позицията на Радев. Българският премиер приветства възможността за по-ниски цени, без в публично цитираното си изказване да обясни как тази полза трябва да бъде съпоставена с риска от допълнително финансиране на руската военна кампания.

 

Швеция: Украйна трябва да ограничава приходите на Москва


Шведският премиер Улф Кристершон също разкритикува споразумението и защити украинските удари срещу руските рафинерии.

 

„Много съжаляваме за това споразумение за дизела. Очевидно то не е много голяма част, но въпреки това е стъпка в погрешната посока“, каза той преди срещата в Брюксел.

 

Кристершон предупреди, че всяко действие, което помага на Русия да увеличи средствата за войната, изпраща лош сигнал. Според него украинците трябва да ограничават приходите, които Москва получава от петролния износ.

 

Така шведският премиер защити именно действията, срещу които Радев се обяви. За Стокхолм ударите по руската петролна инфраструктура са част от усилията за отслабване на способността на Москва да продължава войната.

 

Калас: Натискът трябва да бъде върху агресора, а не върху жертвата


Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас също защити правото на Украйна да атакува руски петролни рафинерии при спазване на международното право.

 

В интервю за Euronews тя посочи, че приходите от петрол са основен източник на финансиране за руската военна кампания. Калас определи сделката за дизела и договореното между Вашингтон и Москва енергийно примирие като подарък за Путин.

 

Според нея международният натиск трябва да бъде насочен към Русия, за да прекрати войната, а не към Украйна, за да се откаже от средствата си за защита.

 

Калас предупреди и за неравнопоставеността на евентуално енергийно примирие, което ограничава предимно ударите срещу рафинерии. Русия разполага с много по-голям капацитет за преработка на петрол от Украйна. Подобно споразумение би могло да защити важен източник на руски приходи, без непременно да гарантира прекратяване на атаките срещу украинските електроцентрали.

 

Ще поевтинеят ли горивата заради сделката?


Икономическият аргумент на Радев също остава спорен. Споразумението между САЩ и Русия предвижда първоначални доставки на над 300 000 тона дизел. Вашингтон издаде временно изключение от санкционните ограничения, за да позволи търговията с руски горива.

 

Но няма гаранция, че тези доставки ще доведат до съществено понижение на цените в Европа. Според Euronews очакваният ефект върху цените на горивата е ограничен, докато дипломатическите последици могат да бъдат значителни.

 

Освен това поскъпването на енергията не се дължи единствено на украинските удари срещу руски рафинерии. Войната в Близкия изток и нарушенията в енергийните доставки са сред основните фактори за ценовия натиск. Мелони също свърза високите световни цени преди всичко с конфликта около Иран, а не с действията на Украйна.

 

Следователно позицията на Радев съдържа два отделни въпроса: дали Европа трябва да търси начини да намали цените на горивата и дали за тази цел е оправдано да се облекчават ограниченията срещу Русия. По първия въпрос сред европейските лидери няма съществен спор. Разногласието е по втория.

 

Европа настоява за натиск, Радев – за диалог


Различията се простират отвъд енергийната политика.

 

Нидерландският премиер Роб Йетен призова съюзниците да увеличат военната и финансовата подкрепа за Украйна. Според него войната продължава, защото Путин избира да я продължи, а именно руският президент може да я прекрати чрез преговори за справедлив и траен мир.

 

Литовският президент Гитанас Науседа предупреди, че руската политика е заплаха не само за украинските територии, но и за европейските демократични принципи. Естонският премиер Кристен Михал подчерта необходимостта от единство между съюзниците и припомни случаите на руски нарушения на въздушното пространство и атаки срещу критична инфраструктура.

 

Германският канцлер Фридрих Мерц също отхвърли възможността Европа да последва примера на Вашингтон. По думите му Русия ще преговаря сериозно само под натиск и затова европейските санкции трябва да останат в сила.

 

На този фон призивът на Радев за диалог не е сам по себе си противоположен на европейската позиция. Другите лидери също настояват за мирни преговори. Разликата е в условията, при които те смятат, че Москва може да бъде принудена да преговаря.

 

Докато редица европейски правителства настояват икономическият и военният натиск да продължи, българският премиер приветства сделка, която временно облекчава ограниченията върху руския дизел, и се противопоставя на украинските удари срещу руския петролен сектор.

 

Тази позиция съвпада по двата конкретни въпроса с исканията на Вашингтон след споразумението с Путин, но се разминава с публично изразените позиции на редица европейски съюзници. Основният въпрос, на който Радев не даде отговор, е как намаляването на натиска върху Москва би помогнало за постигането на справедлив и траен мир, ако Русия продължава атаките срещу Украйна.