Сред приетите предложения са придобиване на антидрон системи, засилване на въздушното и морското наблюдение с помощта на съюзниците от НАТО и спешни разговори с Румъния и Турция за координирани действия срещу атаките по търговски кораби. КСНС не предлага задействане на член 4 на НАТО на този етап.
КСНС беше свикан ден след атаката с морски и въздушни дронове срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Единият кораб потъна, а другият беше обхванат от пожар.
Растяща заплаха от дронове
„В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Русия и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, заяви Йотова след заседанието.
По думите ѝ се наблюдава тенденция към увеличаване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби. Те водят до повреди и потапяне на плавателни съдове и до човешки жертви.
Президентът посочи и последиците за корабоплаването – спад на корабния трафик, по-високи застрахователни разходи, икономически загуби и риск от екологично замърсяване.
„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-технологични, все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, каза Йотова.
Участниците в заседанието са отчели „сериозни предизвикателства“ пред осигуряването на защитата на критичната инфраструктура. Постигнато е съгласие да продължи изпълнението на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на заплахите.
„Необходимо е извършването на анализ относно промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки“, заяви президентът.
Предложенията към изпълнителната и законодателната власт са приети с необходимото по закон мнозинство от три четвърти. Представителите на три парламентарни групи са гласували против.
Антидрон системи и повече наблюдение
Сред конкретните предложения е ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили, включително чрез придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие. Предвижда се и засилване на морската осведоменост чрез безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.
КСНС предлага България да използва възможностите си като член на НАТО, за да поиска по-голям принос от съюзниците за сигурността в Черноморския регион. Това може да включва допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, укрепване на бреговата отбрана и засилване на способностите за противодействие на дронове.
Без член 4 на НАТО на този етап
На този етап КСНС не смята за необходимо България да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. Според Йотова подобна стъпка би била „непродуктивна“, тъй като инцидентите могат да бъдат разгледани в Северноатлантическия съвет и консултациите няма да доведат до нови мерки.
Европейски механизъм за безопасно корабоплаване
Към Европейския съюз България трябва да предложи разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море. Сред възможностите са използване на европейските инструменти за сателитно наблюдение и задействане на Механизма за гражданска защита на ЕС при опасност от екологични последици.
КСНС предлага и спешни разговори с Румъния и Турция за координирани действия срещу атаките по търговски кораби и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
Мораториум върху бойните действия в Черно море
Сред най-мащабните предложения е България да започне дипломатически усилия за постигане на съгласие между всички черноморски държави за мораториум върху бойните действия в Черно море.
„България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност“, заяви Йотова.
Проверка за извършителите на атаките
КСНС предлага България да поиска съдействие от механизмите на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването.
Съветът осъди ударите срещу търговските кораби като „грубо нарушение на международното морско право“ и поиска незабавна проверка за установяване на извършителите. След приключването ѝ изпълнителната власт трябва да оповести резултатите.
Атаката в Черно море
Двата търговски кораба бяха атакувани на 6 октомври на около 70 морски мили от българския бряг, източно от нос Свети Атанас и Бяла. Българските власти съобщиха за използването на морски и въздушни дронове.
Единият кораб, плаващ под флага на Того, получи тежки структурни повреди и потъна. Екипажът му остана в неизвестност. При издирването бяха открити обърната лодка, три преобърнати спасителни плота и спасителни жилетки, но не и хора. В операцията участваха сили на Военноморските и Военновъздушните сили.
Вторият кораб, плаващ под флага на Палау, беше обхванат от пожар. Всички 18 души от екипажа бяха спасени. Двама моряци бяха ранени.
След атаката премиерът Румен Радев свика извънредна среща с представители на институциите. Същия ден той информира за инцидента лидерите на страните от ЕС, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща по време на видеоконферентен разговор. Радев заяви още, че въпросът е поставен и пред НАТО, без да уточни по какъв ред и пред кой орган на Алианса.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия стои зад атаката. По думите му украинските военноморски сили са се свързали с българските си колеги и е било установено, че става дума за комбинирана руска атака с морски и въздушни дронове. След КСНС обаче Илияна Йотова не посочи извършител и не обяви, че българските институции са потвърдили руската отговорност.
