За сръбските граждани, изтощени от продължителното управление на Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич, победата на студентската листа е възможност да потърсят отговорност от властта. Смъртта на 16 души при срутването на козирката на железопътната гара в Нови Сад превърна исканията за справедливост в масово недоволство срещу начина, по който се управлява страната. Гражданите имат право да очакват независима съдебна система и реален обществен контрол върху разходването на публичните средства.
При преброени 98,8% от гласовете Центърът за свободни избори и демокрация (CeSID) и международната агенция Ipsos прогнозираха, че листата, подкрепена от студентското движение, ще получи около 140 от общо 250 места в парламента – достатъчно за самостоятелно мнозинство.
Политическата промяна обаче не означава автоматично промяна във външнополитическия курс на Сърбия. Студентската листа обединява професори, лекари и други публични фигури, подкрепени от студентското движение, но самите студенти не са представени сред кандидатите ѝ. Зад образа на нова политическа алтернатива стоят различни възгледи за Русия, Косово и отношенията с Европа. Именно тези различия могат да позволят на Москва да запази влиянието си и след изборното поражение на Вучич.
Отношенията с Украйна след Вучич
Отношенията между Белград и Киев през последните години показват, че политиката на Сърбия спрямо Русия и Украйна е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Въпреки традиционно близките връзки с Москва Сърбия предоставя хуманитарна помощ на Украйна, а сръбски боеприпаси достигат до украинската армия чрез трети страни.
Вучич и украинският президент Володимир Зеленски предприеха стъпки към сближаване. През 2025 г. Вучич посети Одеса, а през юли 2026 г. – Киев. На 8 август Зеленски посети Белград. Контактите между двамата лидери показаха, че въпреки натиска от Москва Сърбия оставя отворени канали за диалог с Украйна.
Белград е оказвал и конкретна помощ. Сред предоставената подкрепа са средства за украински деца и вътрешно разселени хора, медицинско оборудване, линейки и хуманитарни доставки. През август 2026 г. Сърбия обяви и допълнителна помощ от 2 млн. евро.
Паралелно с това сръбски боеприпаси продължават да достигат до Украйна през посредници. Според оценки, цитирани от Financial Times, стойността на сръбските боеприпаси, достигнали до Украйна по този начин, е около 800 млн. евро. Бившият американски посланик в Сърбия Кристофър Хил също е коментирал ролята на сръбските доставки за украинската отбрана.
Тези действия обаче не означават, че Сърбия е изоставила традиционната си политика на балансиране между Запада и Русия. Белград продължава да поддържа тесни връзки с Москва, а в сръбското общество и политическия елит има силни проруски нагласи.
Противоречията в политическата алтернатива
Посещението на Зеленски в Белград предизвика критики от представители на сръбската опозиция и интелектуалните среди.
За част от тях сближаването с Киев е отклонение от традиционната сръбска политика, особено заради позицията на Украйна по въпроса за Косово.
Сърбия не признава независимостта на Косово и последователно се позовава на принципа за териториалната цялост. Украйна също не признава Косово, което създава обща основа между двете страни. Това обаче не премахва различията в отношението им към войната и европейската сигурност.
Ако студентската листа получи достатъчно подкрепа, за да участва в управлението, пред нейните представители ще стои трудната задача да намерят обща позиция по въпроси, по които възгледите им могат да се разминават. Подкрепата за европейската интеграция, отношенията с Москва и сътрудничеството с Киев могат да се превърнат в източник на вътрешни конфликти.
Изборният резултат създава възможност за политическа промяна, но сам по себе си не е гаранция за последователен външнополитически курс. Ако политическите сили зад студентската листа не успеят да постигнат съгласие по ключовите международни въпроси, това може да ограничи способността на Сърбия да действа самостоятелно и да задълбочи зависимостта ѝ от външни влияния.
Москва може да се възползва от разногласията
За Кремъл политическите противоречия в Сърбия представляват възможност да запази влиянието си и след изборното поражение на Вучич. Москва може да използва различията между силите, подкрепящи студентската листа, за да възпрепятства сближаването с Украйна и да ограничи промяната във външната политика на Белград.
Резултатът от изборите не означава автоматично край на руското влияние. То се опира не само на отношенията с управляващите, но и на историческите връзки, обществените нагласи и политическите сили, които продължават да виждат Русия като естествен съюзник.
Затова бъдещето на отношенията между Сърбия и Украйна ще зависи не само от евентуалната смяна на властта, но и от способността на политическите сили зад студентската листа да преодолеят вътрешните си противоречия. Въпросът е дали политическата промяна ще доведе до по-ясен европейски курс, или ще остави достатъчно пространство за Москва да продължи да влияе върху решенията на Белград.
Анализ на д-р Орхан Драгаш за Kyiv Post
Д-р Орхан Драгаш е сръбски експерт по сигурността и международните отношения, основател и директор на Международния институт за сигурност в Белград. Автор е на множество анализи, публицистични статии и книги, посветени на сигурността и глобализацията.
