Делото срещу Флор Бресерс и Сержио Роберто де Карвальо се гледа при изключителни мерки за сигурност в белгийската столица. Общо 31 души са подсъдими, а въоръжени полицаи с прикрити лица охраняват съдебната зала, пише The Guardian.
Процесът се провежда в бившата централа на НАТО в брюкселския квартал Харен. Сградата, построена през 1967 г., днес помещава съдебния комплекс Justitia, където се разглеждат някои от най-значимите дела в Белгия. Там през 2022 г. се проведе и процесът срещу обвиняемите за терористичните нападения в Париж през 2015 г. и Брюксел през 2016 г.
Криминологът с прякор „Резачът на пръсти“
40-годишният Флор Бресерс е роден в белгийския град Ломел и е завършил криминология в Свободния университет в Брюксел. Заради образованието си негови познати го наричат „Професора“ или „Академика“. Той обаче е по-известен с далеч по-зловещия прякор „Резачът на пръсти“.
Прозвището произлиза от дело от 2010 г., по което Бресерс е обвинен, че е поръчал отмъщение срещу мъж, чийто пръст е бил отрязан с градинарска ножица. През 2015 г. той е оправдан поради липса на доказателства.
През 2020 г. обаче е осъден по друго дело, свързано с отмъщение за изчезнала пратка кокаин. Жертвата е нидерландски наркотрафикант, който е бил отвлечен, пребит, заплашван със смърт и нарязан с бръснарско ножче.
След присъдата Бресерс се укрива в продължение на две години. През 2022 г. е арестуван по време на дегустация на вино със съпругата си в луксозен хотел в Цюрих.
В настоящия процес той е обвинен в ръководене на престъпна организация, отвличане, незаконно лишаване от свобода и изнудване с огнестрелно оръжие.
Бресерс отхвърля обвиненията и твърди, че е жертва на кампания срещу него.
„Имам силното усещане, че всичко това е организирано от властите“, каза той пред съда.
Защитата му оспорва допустимостта на доказателствата и настоява делото да бъде прекратено. Адвокатите му обвиняват медиите, че изграждат изключително отрицателен образ на клиента им.
„Бразилският Ескобар“, който инсценира собствената си смърт
Другият основен обвиняем е 68-годишният Сержио Роберто де Карвальо. Той е бивш служител на бразилската военна полиция и е известен с прякора „Майора“. В Европа обаче получава далеч по-показателно прозвище – „Бразилския Ескобар“.
Карвальо е осъден за наркотрафик още през 1998 г. на 15 години затвор, но е уволнен от полицията едва през 2010 г.
Според бразилски съдебни документи той е ръководил организация, която е купувала десетки тонове кокаин, произведен в Перу и Боливия. Наркотикът е преминавал през Бразилия до пристанищата Паранагуа и Натал, откъдето е бил изпращан към Европа.
По-късно Карвальо се установява на европейския континент. Първоначално се укрива в Португалия, а след това в Испания, където според местната полиция живее в имение за около 2 млн. евро в Марбея. Представя се за заможен гражданин на Суринам на име Пол Воутер.
Прокуратурата твърди, че между 2017 и 2020 г. той е координирал наркотрафик през пристанища в Португалия, Нидерландия и Белгия, включително Ротердам и Антверпен, както и през летището в Лисабон.
Португалската полиция подозира и връзки между Карвальо и Primeiro Comando da Capital (PCC) – една от най-големите престъпни организации в Бразилия.
През ноември 2020 г. международна полицейска операция с участието на над 1000 служители от Португалия, Испания, Белгия, Нидерландия, Румъния и Обединените арабски емирства, както и на Европол, води до 45 ареста.
Иззети са над 13 млн. евро в брой, 70 луксозни автомобила, 37 самолета и 136 имота. Карвальо обаче успява да избегне задържането.
Според информацията, представена пред съда, същата година той инсценира собствената си смърт. За целта се снабдява със смъртен акт на името на Пол Воутер, в който се посочва, че е починал от усложнения, свързани с COVID-19.
След това се премества в Будапеща и започва да използва друга самоличност – на мексиканския гражданин Гийермо Диас Флорес. Разследващите смятат, че е използвал поне десет фалшиви самоличности.
На 21 юни 2022 г. Карвальо е арестуван в луксозен хотел в унгарската столица при съвместна операция на Интерпол, Европол, бразилската федерална полиция и американската Агенция за борба с наркотиците (DEA).
През юни 2023 г. е екстрадиран в Белгия и изпратен в затвор със засилени мерки за сигурност.
Карвальо също отрича обвиненията. Пред съда твърди, че е преследван от бразилските власти и че престъпленията са извършени от негов съименник.
„От пет години съм в затвора и никой не ме слуша. Престъпленията са извършени от мой съименник, а не от мен“, каза той.
До 45 тона кокаин и стотици милиони долари
Според обвинението Бресерс и Карвальо са били начело на международна престъпна мрежа, заподозряна в транспортирането на до 45 тона кокаин към Европа.
Прокуратурата твърди, че организацията е използвала подставени компании за прехвърляне на стотици милиони долари.
Сред тях е белгийското дружество за пречистване на вода Kriva Rochem, заради което делото е известно и под това име.
Предполага се, че приходите от наркотрафика са били изпирани чрез криптовалути, финансови пазари и недвижими имоти.
С тези средства е финансирана сложна логистична мрежа за транспортиране на кокаин от Перу и Боливия през Бразилия до европейските пристанища.
Съдебните заседания приключиха на 9 октомври, а решението се очаква на 15 декември. При осъдителна присъда Бресерс може да получи до 20 години затвор, а Карвальо – до 15 години.
Как латиноамериканските картели се установяват в Европа
Случаят е част от по-широка промяна в международния наркотрафик. През последното десетилетие европейските служби са установили структури на латиноамерикански престъпни организации в редица държави, включително Португалия, Испания, Франция, Белгия, Нидерландия, Германия, Италия, скандинавските страни, Източна Европа и Балканите.
Според Анди Крааг, ръководител на центъра на Европол за борба с тежката и организираната престъпност, латиноамериканските групировки вече не разчитат единствено на европейски посредници.
Все повече техни представители се установяват постоянно или временно в Европа и участват пряко в престъпните операции.
„Преди беше обратното. Сега движението е двупосочно“, обяснява Крааг.
По думите му в продължение на десетилетия високопоставени европейски престъпници са се установявали в Латинска Америка. Днес все повече латиноамерикански престъпници действат постоянно или полупостоянно на европейска територия.
Тези мрежи предоставят и специализирани услуги, включително извличане на кокаин от материали, използвани за прикриването му при транспорт, и обработка на внесена кокаинова паста.
Според източници от Европа и Латинска Америка престъпните организации разширяват влиянието си и в легалната икономика чрез инвестиции в недвижими имоти, финансови операции, криптовалути и хазартни компании.
Наркокартелите вече работят по модела на технологичните платформи
Социологът Габриел Фелтран от Sciences Po в Париж описва новия модел на организираната престъпност с понятието „платформизация“.
Според него групировки от Латинска Америка, сред които PCC и картелът „Синалоа“, създават съвместни структури с европейски престъпни организации, включително албански групировки и италианската мафия Ндрангета.
Преди наркотрафикът е разчитал на множество посредници, които последователно са купували и препродавали наркотиците по маршрута. Сега големите престъпни мрежи се стремят да контролират цялата верига – от производството в Латинска Америка до продажбата по европейските улици.
Основната промяна е, че собствеността върху наркотиците вече не преминава от един посредник към друг. Вместо това престъпните организации купуват директно от производителите и организират доставката до крайните пазари.
Този модел обединява транспорта, комуникациите, плащанията, лабораториите и разпространението. Отделните участници могат да бъдат наемани за конкретни услуги, понякога дори без да знаят, че работят за престъпна организация.
Фелтран сравнява този подход с дейността на големите технологични платформи Amazon, Google и Meta, които обединяват различни услуги в една система.
Според него концентрацията на контрол позволява на престъпните организации да намаляват зависимостта си от посредници, да оптимизират дейността си и да се разрастват по-бързо. Колкото повече хора използват услугите на подобни мрежи, толкова по-зависими стават от тях.
Професорът по международни отношения Хуан Габриел Токатлиан от университета „Торкуато ди Теля“ в Буенос Айрес посочва, че нарастващото потребление на наркотици в Европа създава благоприятни условия за разширяването на картелите.
Според него политиките за борба с наркотиците, които разчитат предимно на силови мерки, невинаги отслабват организираната престъпност. В някои случаи те дори увеличават способността на престъпните мрежи да се приспособяват и да разширяват международната си дейност.
