Тяхната борба разкрива сблъсък между европейските задължения и националните ограничения. Казусът показва какво означава за ЛГБТ+ хората да живеят под популистко-националистическото управление на Роберт Фицо.

 

31-годишният Иван Новотни и 51-годишният Метод Шпачек са се омъжили в Австрия през 2020 г., но шест години по-късно семейното им положение у дома остава непризнато.

 

В Словакия, която е социално консервативна, предимно католическа страна, няма еднополови бракове. Няма и каквато и да е форма на гражданско партньорство между двама души от еднакъв пол.

 

Новотни и Шпачек, и двамата адвокати и бивши дипломати, искат словашките власти да признаят брака им, сключен законно в друга страна от ЕС – нещо, което върховният съд на блока е определил като задължително за всички членове на ЕС.

 

„Заявявал съм това публично няколко пъти и ЛГБТ+ активисти в Словакия ме критикуваха за това: Метод и аз не сме дискриминирани тук. Имаме прекрасен живот тук в Братислава, в Словакия“, каза Новотни. „Така че всъщност не се нуждаем от признаване на брака за ежедневието си.“

 

Когато Шпачек е бил хоспитализиран по време на пандемията от Covid, той е бил лекуван от „прекрасна лекарка“, която е признала официалната връзка на Новотни с нейния пациент. „Тя ме записа в доклада като „съпруг“ и ми даде цялата медицинска информация на Шпачек. Проблемът е, че това беше, защото беше мила, а не защото трябваше да го направи. Ако някой искаше да ни създаде проблеми, можеше да го направи. Това не е начинът, по който трябва да функционира върховенството на закона.“

 

Двойката твърди, че стъпва на солидна правна основа след решение на най-висшия съд на ЕС през ноември 2025 г. в отговор на дело, заведено от полска еднополова двойка, която се е омъжила в Берлин. Якуб Купряк-Троян и Матеуш Троян оспориха отказа на губернатора на Мазовия да признае техния брак, сключен в Германия. Съдът постанови, че държавите членки трябва да признаят такива бракове, при които двойките са упражнили правото си да се преместят и пребивават в друга държава от ЕС и са създали или укрепили семеен живот там.

 

Решението на Европейския съд не изисква от държавите членки да разрешават еднополовите бракове у дома.

 

Словашките власти са обяснили защо искането на Новотни и Шпачек за регистриране на брака им е било отхвърлено в писмо, подписано от министъра на вътрешните работи Матуш Шутай Ешток.

 

„В писмото се казва, че тъй като конституционното определение на брака в Словакия е връзка между мъж и жена, те нямат правно основание за официално признаване на акта ни за брак. Това е по същество всичко“, каза Шпачек, който е бил началник на кабинета на либералната бивша президентка на страната Зузана Чапутова.

 

През 2022 г. при хомофобска атака в Братислава двама души бяха застреляни пред ЛГБТ+ бар „Тепларен“.

 

Анти-ЛГБТ+ реториката на много словашки политици, особено в правителството, допринася за атмосфера на нарастваща враждебност. Миналата година правителството на Фицо подкрепи конституционни промени, признаващи само два пола и затягащи ограниченията за осиновяване.

 

В понеделник, на четвъртата годишнина от смъртоносната атака в „Тепларен“, премиерът атакува опозиционния депутат Луция Плавакова за това, че се е омъжила за партньорката си в чужбина. Той нарече брака им „фрапантна провокация“ и я обвини в нарушаване на конституцията на Словакия. Нейната партия, либералната опозиционна „Прогресивна Словакия“, отхвърли обвинението, заявявайки, че тя не е нарушила нито закона, нито конституцията.

 

Жари Кукелка, радиоводещ на обществената телевизия STVR, също съди словашките власти. Той споделя, че рядко е бил обект на малтретиране като гей мъж, но казва, че обмисля внимателно, преди да използва израза „съпругът ми“, в зависимост от това с кого говори. „Преди две седмици бяхме в Швейцария и там се хванахме за ръце публично за първи път от дълго време. Усетихме, че там е различно.“

 

Словашкото министерство на вътрешните работи заяви, че е обвързано от съществуващата конституционна и правна рамка на страната, независимо дали бракът е валиден в чужбина. То призна върховенството на правото на ЕС, но твърди, че признаването за целите на свободното движение не изисква регистрация като брак. Административната му работа „не може да замести решенията на законодателната или конституционната законодателна власт“.