Резолюцията беше приета в четвъртък, 22 октомври, с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“. Европарламентът осъжда нападенията срещу граждански плавателни съдове край българското и румънското крайбрежие, както и многократните нарушения на румънското въздушно пространство.

 

В документа се посочва, че Русия носи отговорност за атаките срещу граждански кораби и за разширяването на агресивната ѝ война срещу Украйна към западната част на Черно море.

 

Критики към София и срок до 30 октомври


Европарламентът изразява загриженост от неясната реакция на българското правителство спрямо руската заплаха и критикува слабия дипломатически отговор на София към Москва.

 

Евродепутатите призовават министър-председателя Румен Радев да „съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия“.

 

Особено внимание е отделено на забавеното участие на България в инициативата на НАТО за противодействие на дронове. Европарламентът настоява правителството да не отлага повече и официално да потвърди участието на страната до 30 октомври 2026 г.

 

Въпреки критиките към правителството евродепутатите дават положителна оценка на действията на българските и румънските морски спасителни служби, граничната полиция и преминаващите търговски кораби, които са оказали помощ след нападенията.

 

На 16 октомври Reuters съобщи, че България е поискала от НАТО разполагането на бойни самолети и системи за противодействие на дронове. Министърът на отбраната Димитър Стоянов обясни, че искането е свързано с нападенията срещу търговски кораби в Черно море.

 

Според информацията искането е изпратено до генералния секретар на НАТО и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. Към 16 октомври България е очаквала отговор от Алианса.

 

Военноморска операция и сътрудничество с НАТО


Европарламентът призовава ЕС и държавите членки да обмислят разполагането на европейска военноморска операция в Черно море. Целта е да се подобри сигурността на корабоплаването и защитата на гражданските плавателни съдове.

 

Евродепутатите подчертават, че свободата на корабоплаването и морската сигурност са пряко свързани със защитата на източния фланг на НАТО, Черноморския регион и делтата на Дунав.

 

Отправен е и призив към НАТО да обмисли отделна инициатива за Черно море въз основа на обсъжданията за „Черноморски страж“. В резолюцията се подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция.

Приемането на резолюцията не означава, че военноморска операция вече е одобрена. Документът изразява политическата позиция на Европарламента, а за изпълнението на предложенията са необходими последващи решения.

 

Повече средства и защита срещу дронове


Европарламентът настоява държавите от ЕС, съвместно с НАТО, да подпомогнат България и Румъния при ранното откриване и проследяване на враждебни дронове, които застрашават корабоплаването.

 

Евродепутатите призовават и за ускорено осъществяване на инициативата за европейски център за морска сигурност в Черно море. Той трябва да подобри наблюдението в региона, да подпомогне защитата на критичната морска инфраструктура и да допринесе за безопасността на корабоплаването.

 

В резолюцията се предлага неизразходваните средства по европейския инструмент SAFE да бъдат използвани за подпомагане на България и Румъния. Подчертава се и необходимостта бъдещият дългосрочен бюджет на ЕС да осигурява достатъчно средства за сигурността и отбраната, включително в Черноморския регион.

 

Отделно внимание е обърнато на подводната инфраструктура. Европарламентът настоява за по-добра защита на телекомуникационните връзки, кабелите за данни и проектите за пренос на електроенергия. Сред предложените мерки са засилено морско наблюдение, регионално сътрудничество и механизми за бързо реагиране при заплахи.

 

Нападенията край България и Румъния


Резолюцията идва след поредица от нападения срещу търговски кораби в западната част на Черно море.

 

На 13 октомври българското правителство съобщи за атака срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на страната, на около 70 морски мили източно от Бяла. Според официалната информация плавателните съдове са били поразени с въздушни и морски дронове.

 

Единият кораб, който е плавал под флага на Того, е потънал. Вторият е получил поражения и на борда му е избухнал пожар. Екипажът му е евакуиран, а двама ранени са транспортирани към Варна.

 

Премиерът Румен Радев определи нападението като абсолютно недопустимо и грубо нарушение на международното право. В спасителната операция са участвали Военноморските сили, Военновъздушните сили, Гранична полиция и морската администрация.

 

Атаките предизвикаха реакция и на европейските лидери. На 13 октомври председателят на Европейския съвет Антонио Коща изрази солидарност с България и определи нападенията срещу граждански и търговски кораби в Черно море като напълно неприемливи.

 

Европарламентът настоява нападенията срещу граждански кораби да бъдат разследвани, доказателствата да бъдат съхранени, а отговорните лица да понесат отговорност.

 

Резолюцията е част от процедура 2026/2933(RSP), посветена на ескалацията на руските удари в Черно море и заплахите за човешкия живот, регионалната стабилност и продоволствената сигурност.