Протестите, в които студентското движение постепенно се превърна в най-силния обществен фактор, поставиха под въпрос не само конкретни решения на властта, но и самия модел, по който се управлява страната. Корупцията, отношенията с Русия, Китай и Европейския съюз и посоката на сръбската външна политика се оказаха част от един по-голям въпрос – каква Сърбия ще се появи след евентуалния край на ерата „Вучич“.
За процесите, довели до сегашната криза, механизмите, с които Вучич изгради политическото си влияние, и възможните сценарии след изборите разговаряме с Душан Янич – сръбски политически анализатор, експерт по политиката на Западните Балкани и председател на Изпълнителния борд на „Форум за етнически отношения“.
Как Сърбия стигна до тези предсрочни избори? Какво стои в основата на политическата криза – трагедията на жп гарата в Нови Сад или тя беше просто капката, която преля чашата на натрупаното обществено недоволство? Можем ли да говорим за по-дълбока криза на политическия модел?
Трябва да се каже, че 11 ноември и тази трагедия в Нови Сад бяха това, което в теорията, но и в живота, се нарича спусък. Това е един спусък, който всъщност насочи дълго натрупваното недоволство на гражданите. Силата на този спусък беше във факта, че става дума за огромна инвестиция, че ежедневно са изложени на риск много човешки животи – животите на обикновените граждани и пътници.
Второто е, че става дума за инвестиция, която е символ на свързването ни с други държави – с Унгария, с Европейския съюз. Тоест за една уникална инвестиция, защото Сърбия няма влакове, които могат да се движат с над 100 километра в час. Това е много важен обект, в който корупцията е била видима.
Случилото се на 11 ноември и загубата на 16 живота активира онова, което вече съществуваше у гражданите – едно недоволство на широки слоеве от обществото, което се беше появявало публично няколко пъти. Имаше го и по време на COVID, заради което Вучич трябваше да въведе извънредно положение. Тогава срещу демонстрантите, срещу масовите демонстрации, преди всичко на млади хора, Вучич изкара изключително силни полицейски части с коне, с кучета и тогава действително беше извършено полицейско-държавно насилие над демонстрантите.
Така че това тлееше. След това дойде голямото движение „Един от пет милиона“. То също беше движение на недоволство от властта и от политическото насилие, но не беше толкова ясно изведен същностният проблем – корупцията.
И така, по силата на тази вълна стигнахме на това общонародно движение – в началото бяха студентите, а след това и гражданите. Тогава се артикулира това недоволство в един много практичен смисъл – изборът е между Сърбия и мафията.
А ако се върнем към генезиса на тази ситуация, как Александър Вучич всъщност успя да изгради и запази толкова силна власт в Сърбия в продължение на повече от десетилетие? Кои са основните механизми, които му позволиха да доминира в политическия живот?
Популизмът. Политическият популизъм, който до 2017 г. беше една смес от социален и национален, националистически популизъм. От 2017 г. този популизъм става все повече етнонационалистически и все по-малко социален. Все повече класически механизъм за злоупотреба и завземане на властта в името на спасението на народа. Тоест онова, което слушаме при всички владетели: „Аз или нищо“. Той повтори някои модели на Слободан Милошевич. Много практични модели като например помощта на Федералната служба за сигурност (ФСБ), която Путин използва, идвайки на власт. Става дума за изборни машинации и т.н. Разбира се, Сърбия не е Русия и в това е основната разлика, така че Вучич не можеше да се опре на онова, което Русия имаше, за да предотврати приватизацията на петролната, газовата и енергийната индустрия и да направи петродържава. Той нямаше този шанс.
И какво направи? Създаде строг държавен контрол, преди всичко върху капиталовите инвестиции, защото това още Тадич го беше позволил. Като президент на държавата той извади въпроса за капиталовите инвестиции от изключителната компетентност на правителството и на бизнеса, който би трябвало да бъде заинтересован и включен – местния и чуждия – и създаде комитет за координация на капиталовите инвестиции, начело на който е президентът.
Вучич интерпретираше по собствено усмотрение съществуващите законови разпоредби и институции и така излезе напълно извън сферата на правото и Конституцията. Става дума за разузнаването – преди всичко БИА (държавната агенция, която събира и анализира информация, свързана с националната сигурност на Сърбия), след това полицията и, разбира се, армията. Всъщност това е една злоупотреба с полицията и армията, които не извършваха основната си работа – да пазят сигурността на обществото и на гражданите, а повече бяха насочени към изграждането на образа на управляващия.
В края на цялата тази история се появи и това, което той замисли като движение за защита на държавата, народа и „всесръбския свят“. Този негов „свят“ се сблъска с гражданите на Сърбия и последиците ги виждате днес. Една от най-лошите последици е, че това движение за държавата получи поздравленията и всъщност беше заимствано от Федералната служба за сигурност на Русия и създадено в координация с нея. Това доведе Вучич до кръстопът и той започна да губи връзка с реалността.
Но колкото и да са важни вътрешните фактори, които го доведоха до властта и му позволиха да я укрепи, като например контролът над медиите, толкова имаше и международна помощ. Тук имаше две важни форми на подкрепа. Едната е историята с Европейската комисия – преди всичко Германия и целият ЕС, които постоянно отлагат перспективата на Сърбия за членство в ЕС за неопределено време. Второто, разбира се, е много значимата подкрепа по отношение на разузнаването и не само от страна на Израел, Китай и Русия.
Това са механизмите, които го доведоха на власт и всъщност някои от тях, като руската ФСБ, все още са му значителна опора.
На този фон, какво всъщност са тези избори за страната ви? Обикновен парламентарен вот или своеобразен референдум за бъдещето на модела на управление на Сърбия?
Оттеглянето на Александър Вучич от властта е предпоставка за промени в Сърбия. Тоест, ако приемем тези избори, независимо от резултата им, като начало на оттеглянето му от властта – това е наистина добро начало. То се характеризира с това, че тези избори не са резултат от неговата воля. Желанието му беше след потушаването на т.нар. от него „цветна революция“ да организира парламентарни избори, за да стане премиер. Това е моделът на Путин, но той имаше Медведев и зад тях стоеше цялата дълбока държава, икономическият сектор и мнозинството от народа. В Сърбия това не се случи. Той беше принуден да се оттегли, защото не успя. Когато използва „звуково оръдие“ срещу протестиращите – нещо, което Вучич твърди, че никога не се случвало, но то се случи - той изгуби, не получи подкрепа нито от специалните части, нито от полицията, нито от армията. След това трябваше да сменя генерали. Така че моментът е различен.
Това са избори по принуда, но все пак са избори. Това са избори в една авторитарна атмосфера и със сигурност няма да бъдат демократични – имам предвид контрола върху медиите и всички други елементи на авторитаризма - но дори да не бъде отстранен от властта, все пак е принуден да отиде на избори и това е знак, че позицията му е разклатена. Първо смени премиера, като опит да умири протеста, след това подаде и собствената си оставка.
В крайна сметка трябваше да се осланя на два политически робота: Ана Бърнабич като изпълняващ длъжността президент, и един робот, който ръководи правителството. Роботите, разбира се, имат своя практическа ценност, но не могат да се сравнят с хората, защото хората са ги направили. Така че „роботизацията“ на Вучич е знак, че той губи контрол над много институции, че не им вярва.
Ако трябва да обобщим, тези избори са много повече от обикновен вот. Съществува атмосфера за референдум, това е сигурно. И това е така заради изключителния ръст на авторитета на студентското движение. Студентите като част от младите хора, като част от бунта, и този първи елемент, който със своята дигитална революция разби монопола на медиите. Те станаха герои за своите дядовци, баби, бащи. Много широко явление, като това, което сега започва във Франция. То води до една силна емоция, до една обща убеденост да се остане в тази страна, да не се върви към неизвестност в условията на предстояща глобална икономическа криза.
Тези избори обаче ще бъдат само едно измерване, което няма да реши съдбата на Вучич. Следват президентските и местните избори в Белград и големите градове през ноември.
Ако Вучич спечели и отново се окаже начело на изпълнителната власт, можем ли да очакваме някаква промяна в курса на Сърбия?
Вучич взима мерки. В момента, в който сто хиляди граждани от диаспората заявиха, че ще гласуват, те откриха само сто места за гласуване, от които 48 в Република Сръбска. Подготвят се да крадат чрез Република Сръбска, а възпрепятстват 400 хиляди души, които са в Германия например, да трябва да гласуват на сто-двеста километра от местата, където живеят. Това е само един пример, че той си дава сметка за значението на тези избори и се опитва с всички сили – а той има контрол над Министерството на външните работи – да възпрепятства гласуването.
Освен възпрепятстването на гласуването, на негово разположение са паравоенни формирования, които ежедневно виждаме по улиците в сблъсък предимно с представителите на студентската листа, заедно с полицията. И разбира се, остава му възможността да се опре на редовната войска и полицията – той има опита на Слободан Милошевич. Така че, за да победи, той трябва да мине през всичко това.
При всички случаи той няма да бъде легитимен представител на Сърбия, нито ще има възможност да предложи на който и да е чуждестранен фактор някаква подкрепа. А всъщност напредъкът зависи от промяната във външната политика и отношенията с чуждестранните компании, да им се окаже подкрепа. Ще ви дам един пример. През 2023 г. започнахме консултантска работа с една огромна мултинационална компания в Америка, която трябва, както те казват, „да покрие“ Балканите. За тях Балканите са Западните Балкани, България и Румъния. Те спряха работата си през 2023 г. и я замразиха до 2027 г. Тоест те прецениха, че Вучич не може да бъде гарант за чуждите инвестиции. А когато не можете да бъдете такъв гарант, тогава трудно можете да бъдете и този, който ще промени нещо във външната политика. Дори да опита да промени нещо, няма да има инструментите, няма да има подкрепата.
Очаквайте втората част от интервюто с Душан Янич утре.
