Момчето е било тежко ранено в района на професионалната гимназия „Огюст Беал“. Според местния вестник La Voix du Nord то е вдигнало полицейска зашеметяваща граната, която е избухнала. Reuters уточнява, че ученикът е загубил ръката си и част от предмишницата.

 

Точните обстоятелства около инцидента все още се изясняват. Прокуратурата в Бетюн е започнала разследване, което е възложено на Генералния инспекторат на Националната полиция (IGPN). Ученикът е откаран в болница в Лил. Няма опасност за живота му.

 

Втори тежко ранен ученик


Това е пореден случай на тежко пострадал непълнолетен по време на протестите. Семейството на 16-годишен ученик в Тур подаде жалба за полицейско насилие, след като момчето загуби зрението на дясното си око. Според прокуратурата нараняването съответства на удар от полицейски гумен куршум. И по този случай се води разследване.




Правозащитни организации и участници в протестите обвиняват полицията в прекомерна употреба на сила срещу непълнолетни. Властите от своя страна съобщават за нападения срещу полицаи и учители и за значителни материални щети.

 

До 500 училища са затворени изцяло или частично


Между 400 и 500 от общо около 3700 гимназии във Франция останаха изцяло или частично затворени в понеделник. До 40 университетски сгради също бяха блокирани в подкрепа на учениците.

 

Протестите започнаха през септември заради недостига на учители и постепенно обхванаха страната. Учениците настояват за заместване на отсъстващите преподаватели, по-добри условия в училищните сгради и промени в организацията на учебния ден. Сред посочваните проблеми са пренаселени класове, течове, рушащи се тавани и недостиг на персонал.

 

Премиерът Себастиан Льокорню призна част от исканията на учениците за основателни и поиска от министрите предложения за решаването им до края на месеца. Правителството обаче е подложено и на критики за действията на полицията при овладяването на протестите.

 

За вторник е обявен национален ден на протест. Очаква се към учениците да се присъединят учители, синдикалисти, служители в публичния сектор и родители. Властите очакват протестното движение да продължи и предупреждават за риск от нови сблъсъци.

 

Защо протестират учениците?

 

Протестите започнаха в края на септември в гимназията „Сент Екзюпери“ в Кретей, предградие на Париж. Първоначалното недоволство беше заради недостига на учители и липсата на достатъчно ресурси. Само за дни блокадите обхванаха десетки училища в района на Париж, а след това се разпространиха в цялата страна. Важно е, че движението не започна заради конкретна образователна реформа, а заради натрупани проблеми в ежедневието на учениците.

 

Недостигът на преподаватели е сред основните причини за недоволството. Данни на френското Министерство на образованието показват, че през учебната 2024–2025 г. близо 10% от предвидените учебни часове в държавните средни училища не са били проведени. Значителна част от тях са пропаднали, защото не е намерен учител, който да замести отсъстващ преподавател. Протестиращите се оплакват и от недостиг на медицински сестри, възпитатели и друг помощен персонал.

 

Друг голям проблем е състоянието на училищата. Ученици от различни градове описват класове с по 35 души, недостиг на чинове и столове, недостатъчно тоалетни, течове и рушащи се сгради. През горещите месеци температурите в част от класните стаи стават трудно поносими. Именно условията в училище и липсата на достатъчно средства постепенно превърнаха локалния протест в по-широко недоволство от финансирането на образователната система.

 

Сред причините е и Parcoursup – националната онлайн система, чрез която завършващите гимназия кандидатстват във висшите училища. Част от учениците я възприемат като непрозрачна и силно стресираща. Критиките към нея се вписват в по-широкото усещане сред младите хора, че образователната система не им осигурява еднакви възможности и че социалният произход и училището, в което учат, продължават да имат голямо значение за бъдещето им.

 

Протестът няма единен списък с искания за цялата страна. В едни градове водещ проблем е липсата на учители, в други – материалната база, големите класове или недостатъчният персонал. Именно това затруднява и реакцията на властите. Образователното министерство признава, че движението е започнало от местни проблеми, които постепенно са се превърнали в национално недоволство.

 

За по-малко от две седмици протестите прераснаха от блокади на отделни училища в национално движение. Стотици гимназии бяха затворени или работеха частично, а демонстрации имаше от Париж и Лил до Страсбург, Бордо, Тулуза, Марсилия и други големи градове. Към учениците постепенно се присъединиха студенти, учители, синдикати и родителски организации.

 

С разрастването на протестите се увеличи и насилието. Блокади и палежи на места доведоха до сблъсъци с полицията, а властите започнаха масови арести. Правителството призна част от проблемите в училищата и обеща конкретни предложения за заместването на отсъстващи учители, състоянието на сградите и организацията на учебния ден.

 

Ученическите организации обаче настояват протестите да продължат, тъй като според тях досега не са предложени достатъчно конкретни мерки.