Докато колегите им от „Голямата четворка“ проправят път към по-широка публика с по-дълги и комплексни композиции, Slayer правят точно обратното. Вземат хладнокръвната прецизност на хеви метъла, напомпват я с яростта на хардкор пънка и орязват всичко излишно до кокал и кръв. Резултатът е 10 песни, събрани в едва 28 минути и 58 секунди. Без излишни паузи, без пълнеж, без възможност за глътка въздух.
Продуциран от Рик Рубин, по онова време познат главно с работата си в хип-хопа, албумът звучи хирургически чисто и плашещо сурово. Рубин премахва излишния ехо-ефект, за да остави на преден план сочната, режеща атака на китарите на Кери Кинг и Джеф Ханеман, бързия като картечница бас и воя на Том Арая и барабанната канонада на Дейв Ломбардо.
Записите и пускането на албума са съпроводени от истории, които с времето се превръщат в метъл легенди. Тъй като Def Jam има договор за дистрибуция с Columbia Records, големият лейбъл категорично отказва да разпространява албума заради противоречивия текст на отварящото парче “Angel of Death”. Това забавя премиерата с месеци, докато Geffen Records не поемат дистрибуцията на дискретен принцип, без дори да поставят логото си върху първите тиражи.
Когато бандата изсвирва готовите песни в студиото, се оказва, че материалът е под 29 минути. Рик Рубин пита дали имат още песни, а Кери Кинг отговаря: "Това е всичко." В оригиналните аудиокасети целият албум е записан от едната страна, а от другата е оставен абсолютно същият запис повторно, за да не се налага феновете да пренавиват.
Абстрактната и мрачна илюстрация на Лари Карол първоначално е отхвърлена от бандата, а майката на един от членовете я нарича „чисто сатанинско безумие“. Музикантите все пак я оставят, а днес тя е сред най-култовите обложки в историята на жанра.
Никой друг албум не започва и не завършва с толкова унищожителни откоси. Отварящото парче “Angel of Death” помита с писък на Арая и нискочестотен риф-ураган, за да постави началото на една от най-противоречивите и дискутирани песни в историята на жанра. А финалът с “Raining Blood”, предхождан от гръмотевична буря и злокобен барабанен преход, остава най-разпознаваемият финал в метъла изобщо.
При излизането си през есента на 1986 г. “Reign in Blood” предизвиква сериозни трусове. Традиционната музикална преса първоначално е объркана и шокирана от скоростта и темите, но специализираните метъл издания реагират моментално. Списание Kerrang! определя изданието като „най-тежкия албум на всички времена“ – титла, която продължава да се цитира десетилетия наред.
Музикално, парчета като “Piece by Piece”, “Altar of Sacrifice” и “Postmortem” дефинират канона, върху който по-късно се разгръщат дет и блек метъл теченията. Без скоростта и мрачната естетика на този албум, групи като Death, Morbid Angel, Mayhem и Darkthrone вероятно щяха да звучат съвсем различно.
