Победата предизвика масови празненства в Белград и други сръбски градове. В понеделник хиляди поддръжници на студентите излязоха по улиците, след като Вучич призна поражението на своята Сръбска прогресивна партия (SNS).
Така приключи период на политическо господство, през който управляващата партия разшири влиянието си върху медиите, съдебната система и държавната администрация.
Според прогнозните резултати на белградския Център за свободни избори и демокрация (CeSID), след преброяване на 100% от извадката от бюлетини, „Студентската листа“ печели 53% от гласовете и 141 места в 250-местния парламент. Партията на Вучич получава 39% и 103 депутатски мандата. Останалите места са за представители на националните малцинства.
От протестите до управлението
Студентското движение се превърна в основна политическа сила след близо две години протести, предизвикани от трагедията на железопътната гара в Нови Сад. През ноември 2024 г. срутването на бетонна козирка отне живота на 16 души.
Трагедията предизвика масово недоволство срещу корупцията и липсата на институционална отчетност. Студентите постепенно разшириха протестите и успяха да обединят различни обществени групи.
Сега движението трябва да премине от протестни действия към реално управление.
Сред кандидатите му има университетски преподаватели, лекари, актьори, земеделци и студенти. Листата беше оглавена от кардиолога Илия Сърданович. Сред известните ѝ представители са бившият управител на централната банка Деян Шошкич и професорът по химия в Белградския университет Радомир Саичич.
Все още не е ясно кой ще бъде предложен за министър-председател и кои ще бъдат членовете на бъдещия кабинет.
„Всички в студентското движение и всеки кандидат от листата разбират напълно и много ясно тежестта на отговорността, която стои пред нас“, каза пред The Guardian Ана Миркович, университетски преподавател, психолог и кандидат от „Студентската листа“.
„Не възприемаме изборния резултат като придобиване на власт и привилегии, а като поемане на исторически дълг към собствения ни народ и към децата ни“, допълни тя.
Какво обещават студентите?
Основен приоритет на движението е борбата с корупцията и възстановяването на върховенството на закона.
Програмата предвижда създаване на независима полицейска структура, която да се отчита пред прокуратурата, а не пред Министерството на вътрешните работи. Предвижда се и отстраняване на полицейски служители, свързани с организираната престъпност.
Студентите искат да прекратят назначенията на партийни кадри в държавните предприятия. Те предлагат независим контрол върху големите инфраструктурни договори и публичност на разходването на държавни средства.
Според Миркович първата задача на новото управление ще бъде „социалната и психологическата детоксикация“ на страната.
Тя обясни, че движението иска да премахне системата на сплашване, която според нея е насърчавала страха и общественото разделение. Сред обещаните мерки са прекратяване на натиска върху служителите в публичния сектор, гарантиране на свободата на медиите и реформи в съдебната система, образованието и здравеопазването.
Целта, по думите ѝ, е да се предотврати повторното установяване на партиен контрол върху държавните институции.
Най-трудното предстои – промяна на институциите
Победата на студентите не означава, че реформите ще бъдат лесни. Според анализатори държавните институции продължават да бъдат силно повлияни от кадри, лоялни към досегашното управление.
Подобно предизвикателство срещна и партията „Тиса“ на Петер Мадяр в Унгария, след като през пролетта сложи край на 16-годишното управление на Виктор Орбан.
Политическият анализатор Душан Вучичевич посочва, че студентското движение от самото начало е настоявало за дълбока промяна на институциите на национално и местно равнище.
Според Никола Буразер, програмен директор на белградския Център за съвременна политика, студентите ще трябва да ускорят процеса на вземане на решения. Изборът на кандидатите за парламента е отнел месеци, а управлението изисква значително по-бързи действия.
„След като хората приключат с празненствата и осмислят случилото се, ще започнем да мислим повече за това, което предстои, и за състава на правителството. Само преди 24 часа всичко това изглеждаше фантастично“, каза Буразер.
Русия и ЕС – въпросите, които студентите оставиха на заден план
Въпреки категоричните си позиции срещу корупцията движението избягваше разделящите външнополитически теми по време на кампанията. Сред тях са отношенията с Европейския съюз и Русия.
В понеделник Кремъл изрази надежда, че новите сръбски лидери разбират, че сътрудничеството с Москва е в интерес на Сърбия.
Вучич, който поддържаше близки отношения с Русия, обвини за поражението си пряката подкрепа на различни европейски държави и американската „дълбока държава“, която според него се противопоставя и на президента Доналд Тръмп.
Международните реакции към победата на студентите бяха предимно положителни.
Украинският президент Володимир Зеленски определи резултата като нова глава в историята на Сърбия и изрази надежда за развитие на отношенията ѝ с европейската общност.
Германският канцлер Фридрих Мерц обеща, че Берлин ще подкрепи активно европейския път на Сърбия. Според него студентите са успели да спечелят обществена подкрепа с исканията си за върховенство на закона, борба с корупцията и основни свободи.
Кога Сърбия ще има ново правителство?
Сръбската конституция предвижда новият парламент да се събере до 30 дни след официалното обявяване на изборните резултати. След това започва 90-дневен срок за съставяне на правителство.
Страната трябва да проведе и президентски избори до 27 декември, след като Вучич напусна президентския пост, за да се кандидатира за министър-председател.
Така Сърбия навлиза в период на едновременна смяна на парламентарната и президентската власт. За студентското движение предстои изпитанието да превърне обещанията за независими институции и борба с корупцията в конкретни управленски решения.
